Поезия

Доскоро и аз си мислех, че поезията е да напишеш текст с рима, който, при добро настроение, може да се прочете и като песен. Само че след като прочетох доста творби на някои други страхотни български блогъри, оказа се, че и в бял стих се получават хубави неща. Все едно рисуваш картина, а всеки ред е отделен щрих… Само че различните щрихи не са с еднаква големина. Е, тук са моите поетични картини. А дали са хубави, това ще кажете Вие.

Мастилени чаршафи

Под земята

Крила от прилеп

Не е тайна

Твърде тихи гласове

 Бърканица

Грях с рози

Есен: откровено

Без дъна

Автобиография

Метла

Огън в планината

Съблечи си пуловера…

Два цвята

Ботуши

стъклени очи

Белград

със сигурност

отломки

НИРВАНА

Слободна жена

смисъл

Тоз живот

Малкото момче

нещо важно

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s