Тя – непринудената


Франк и Лили се наслаждаваха на остатъка от последния ден на медения си месец. Много преди сватбата те бяха решили, че след като официално станат семейство, ще напуснат родния Лондон, за да се порадват на Южна Европа. На първи август кацнаха в Гърция, постояха около седмица там, посетиха няколко острова, а след това продължиха балканската си обиколка – за десет дни опознаха, макар и бегло, България, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватска и Словения. После пак тръгнаха на юг, по един от пътищата, водещи към Рим. Последната седмица си бяха оставили за Лазурния бряг – след три дни във Венеция и една нощ в Монако младоженците отидоха в Ница. Париж така и не влезе в плановете им, може би щяха да отидат там по-късно, когато вече не бяха само двамата.

Щом дойдоха в Ница, Франк и Лили направо се влюбиха в града. Мигновено бяха пленени от красивия хотел на Rue Miron 6, в който отседнаха – прекрасна сграда, носеща в себе си изящния архитектурен дух на миналото; двамата обитаваха стаята точно до красивия надпис NICEA. Младоженците бяха очаровани от всичко в средиземноморския град: широката павирана улица, от двете страни на която имаше много и различни магазини; трамвая, който минаваше по същата тази улица; площад ,,Масена“ и червените сгради, с които беше обграден. Лили и Франк веднага разбраха, че отсега нататък ще свързват спомена за медения си месец първо с Ница.

Сега двамата влюбени се разхождаха в прохладната вечер на 31 август, хванати за ръка под светлините на лампите на площад ,,Масена“, които представляваха светещи, коленичили високо във въздуха скулптури, подпрени само на хилави стълбове. Незначителният шум от потеглящия трамвай не можеше да надвие глъчката, идваща от тълпите крачещи хора. Франк и Лили скоро бяха довършили вечерята си в ресторанта срещу Съдебната палата и сега се бяха отправили към пейките на площада.

Двамата поседяха известно време, облегнати един на друг, и загледани в пътя зад голото, атлетично тяло на войника Масена. Въпреки че наближаваше полунощ, доста автомобили профучаваха между високите палми, а отвъд нощното движение морето се разстилаше, сливайки се незабележимо с тъмното небе. Не след дълго наблизо прозвуча музика.

– Хайде да отидем да видим какво става там – след малко каза Лили.

– Добре, скъпа, нека погледнем.

Франк улови ръката на съпругата си и двамата закрачиха към снижения кръг вляво от статуята, където все повече и повече хора се тълпяха между екзотичните ритми. След около трийсетина крачки англичаните се озоваха сред навалицата. Встрани имаше голяма стерео уредба, а един чернокож мъж от време на време говореше нещо на микрофон – явно подканваше хората да танцуват. В центъра на кръга имаше всякакви танцуващи – влюбени, майки с деца, две близначки, които се поклащаха в изумителен синхрон и изпълняваха професионална хореография. Отстрани, по периферията на уличния дансинг, имаше повече хора, които се забавляваха и се радваха на непознатите танцьори.

– Искаш ли да танцуваме? – обърна се Франк към Лили. Той се чувстваше длъжен да зададе въпроса, но не очакваше положителен отговор – съпругата му бе твърде свенлива. Дори на сватбата бяха изиграли само един танц.

– Чудесна идея, хайде – Лили стисна ръката на изненадания Франк и го поведе към центъра на кръга.

Точно в този момент бе започнала най-известната песен за самба, а Лили я обожаваше. Тя хвана ритъма, нежно държеше ръцете на Франк и уверено правеше ту стъпка напред, ту назад. Русата ѝ, вързана на опашка отстрани коса, се поклащаше заедно с елегантната ѝ копринена червена рокля. Стройните ѝ бели крака се движеха бързо и с изненадваща лекота, като се вземат предвид високите токчета, които Лили носеше.

Отначало Франк гледаше жена си с изненада и някакъв вид възхищение. Тези чувства го държаха скован и той не можеше да разбере каква ще е следващата стъпка, която трябва да направи. Но след като Лили му се усмихна широко и засмяна му каза: ,,Хайде“, той също като нея улови ритъма на самбата. Дори на няколко пъти успя да завърти грациозната си партньорка.

Междувременно танцуващите в началото се присъединиха към зрителите в периферията, дансингът бе само на двамата младоженци. Явно на Лили ѝ стана горещо, защото в един момент пъргаво и без да спира да танцува, тя освободи косата си от ластика. Танцът вече бе към своя край, но двамата продължаваха да се усмихват – русокоса богиня с любимия си, танцуващи под ритмите на бразилска музика в живописната столица на Френската Ривиера през нощта.

Кръгът постоянно проблясваше от светкавиците на фотоапарати и телефони, надпреварващи се да уловят приказния момент, а след като танцът завърши по възможно най-красивия начин, тълпата избухна в аплодисменти. Лили и Франк, все така ухилени, се поклониха.

– Не знаех, че можеш да танцуваш – каза задъханият Франк докато покрай двама им звучеше нова песен.

– Има още други неща, които не знаеш, захарче. Но ще има време да научиш всичко. ,,Докато смъртта ни раздели“, нали така? – усмихна му се Лили и го целуна. – Хайде да танцуваме.

На следващата сутрин, когато предаваха ключовете си на младежа на рецепцията и сипеха благодарности за хубавия престой, Лили и Франк бяха приятно изненадани. Младото момче, преди да вземе ключовете, им показа вестника, който бе получил сутринта. На последната страница имаше снимка на руса жена с червена рокля, танцуваща пламенно с мъжа си, а заглавието над тях гласеше: ,,Ето как се забавляват хората в Ница“.

Тя - непринудената

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s