Кривата на класата: Част 2


Mond(e)ay: Живите кукли, в които се влюбваш

От първа част, предполагам, Ви стана ясно, че ,,Кривата на щастието“ е четиво, от което етикетът must-read не може (а и в никакъв случай не трябва) да се отлепи. Но в случай, че все още не сте убедени в страхотността на този сборник със седемдесет статии, нека надникнем малко и в самия текст.

Свикнала съм, когато чета книгите от така наречения задължителен списък, чиито автори почти задължително вече не са живи, да се отегчавам ужасно много от предговора. По едно време даже спрях изобщо да чета тези поне пет страници, в които някой се опитва да каже нещо, ама нищо не се разбира. Е, в ,,Кривата на щастието“ предговорът е първото, което ще Ви грабне. Аз лично получих чрез него няколко идеи за следващи четива и една усмивка от сравнението на Иво с Достоевски и Капоти. 🙂

После ли? После потънах в онзи водовъртеж от емоции, благодарение на който сега пиша това. Като човек, прочел само първите десет статии, не мога да се сдържа да кажа на всички за тази книга…Не ми се мисли какво ще стане след края. Който надявам се да не достигна скоро, защото после изобщо няма да бъда способна да подхвана друга книга. Тази е просто олицетворение на идеалното.

И идва времето за обичайните цитати. Но, за разлика от останалите книги, на които досега съм правила ,,дисекция“ и чиито най-запомнящи се части могат да се приложат в любовта или нещо подобно, то всичко, което казва/пише Иво е ценен урок в живота. Тъй като ,,Кривата на щастието“ не прилича на никоя друга българска книга, публикацията, която четете в момента, също ще се различава от останалите в раздел ,,Цитати“. Публикувам и осем снимки + един клип, за да видите хората, които заслужават по поне един поклон заради факта, че са оставили своята следа във вечността.

И последно (знам, че вече Ви писва, но 😀 ), защо правя всичко това? Искам да имате спомен за тази книга преди още да сте я прочели. Искам, да я помните винаги, след като вече прашасва на рафта Ви. Искам да си спомняте за всички велики личности, описани от също великия Иво Иванов. И тъй като знам, че много от Вас четат такива книги (като нормалните хора) без молив и лист в ръка, искам да споделя с Вас информацията и цитатите, които ме развълнуваха. Така и Вие ще можете да си спомняте, за каквото искате от тази книга, само с един клик – ,,Вик, смях стон“ 😉

Джо Дилейни

Джо Дилейни

,,…след 4:0 вече няма състезание – има избиване на комплекси, болни амбиции и необяснимо желание да унищожиш противника…“

,,Една единайсета! Такава ли е наистина приблизителната алгебра на добрината?“

haiti1

Хаити през 2010

,,Съперникът е победен – унижавайки го, пилееш собственото си достойнство.“

,,Стреми се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър“.

,,Варна

,,Варна“

,,Ако всеки следващ ден е твоят най-голям шедьовър, представи си каква ще бъде изложбата в самия край.“

Лопес Ломонг

Лопес Ломонг

,,…смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.“

,,Най-упоритото животно на този свят не е магарето. Най-упоритото животно е човекът. И всичко, което му е необходимо, за да се докаже, е една мечта.“

,,…опит и грешка…опит и грешка…опит и…успех.“

..Всяко ново преживяване е нов капитал.“

Мюнхен, 1984

Мюнхен, 1984

,,Няма недостатък в този живот, който да не може да бъде превърнат в преимущество.“

,,…обществото ни определя това, което не разбира, за ненормално.“

Джон Уудън

Джон Уудън

,,Всеки път, когато самонадеяно мислим, че цивилизоваме нещо, губим безценно късче от собствената си цивилизация.“

Кайл Мейнард

Кайл Мейнард

,,Те не търсят тайната на щастието, защото не вярват, че щастието има тайни.“

,,…въпросът е не дали те имат прекалено малко, а дали ние нямаме прекалено много.“

Кабайо Бланко

Кабайо Бланко

,,..вървим срещу природата си и в това е коренът на проблемите ни.“

Клипът по-долу, който би срещнал читателя на ,,Най-голямата тайна“ с доста познати лица, ме накара да тичам днес. А по принцип изобщо не обичам тази дейност. Трите статии на Иво Иванов, разкриващи найстина най-голямата тайна, станаха и причина да запомня рарамурите и тараумарите…Хич не беше лесно. Затова – поредното ,,благодаря“ към Иво Иванов.

Mond(e)ay: Живите кукли, в които се влюбваш

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s