Ерих Мария Ремарк. Понякога не съдя за книгите по корицата, а по името на автора. Ерих Мария Ремарк си стоеше в едно ъгълче на съзнанието ми с етикета „скучна мистерия“. След като се завърнах от Париж обаче реших да погледна града през книгите. Благодарение на великолепната група ,,Какво четеш…“ попаднах на романа ,,Триумфалната арка“ от въпросния германски автор. И о, чудо! Още не съм прочела книгата, но там някъде, в най-охранявания кът на ума ми, има ново етикетче върху това име: изключителна проницателност.
Ето ги и 23-те цитата, които несъмнено ще Ви накарат да потърсите този книжен сандък с истини.
Ерих Мария Ремарк
„Париж е град, дето най-добре може да прекараш времето си без работа.“
„Нищо не е така уморително, както слушането на празни приказки.“
„Дрънкането е само за господата от висшето общество.“
„Човек става много важна личност, като умре; докато е жив, никой не се занимава с него.“
„Изискаността е за спокойните времена.“
„Човек трябва да обича цветята, но да не си създава много грижи с тях.“
„Светът е пълен с авантюристи по неволя.“
„Най-добри са циниците, а най-непоносими – идеалистите.“
„Властта е най-заразителната болест…И най-обезобразяващата.“
„Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.“
„Любовта между хората е всичко – най-възвишеното и най-обикновеното нещо на този свят.“
„…нощем всичко става по-осезаемо…Нищо вече не изглежда така трудно; мислиш, че си в състояние да постигнеш всичко, а ако не успееш, го заместваш с мечти.“
„И човек става свободен едва тогава, когато няма за какво да живее.“
„Не трябва да се свиква с нищо. Дори с тялото.“
„Но когато за някого няма нищо свято, всичко започва да му става свято по един по-човешки начин.“
„Най-простото при сбогуване е да се тръгне.“
„Странно колко мъртви изглеждат вещите, до които се е докосвало човешко тяло, когато то вече не ги топли – легло, бельо, дори вана. Всичко става противно, щом загуби топлината.“
„Човек може да се защити по-лесно от обидите, отколкото от състраданието.“
„На тоя свят има място за всичко. Само не и за хората.“
„Сами – помисли си той, – каква дума! Най-тайнствената в света.“
„Само отлагане, но нима всичко не е отлагане на този свят? Милостиво отлагане, светло знаме, което закрива далечната, черна, неумолимо приближаваща врата!“
„Нищо не се дава даром на този свят.“
„Животът няма за цел да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.“
Още от Ремарк:
33 съвета за любовта от Ремарк
Истини под тъмната дъга
Триумфалната арка. Без кавички
Вик, смях, стон... 