Истини под тъмната дъга


Част първа
Част втора

Нощен Париж цял е потънал в тъмнина. Дори уличните светлини са угасени заради заплахата от бомбардиране. Това е една от сцените в гениалния антимилитаристичен роман „Триумфалната арка“ на Ерих Мария Ремарк. Изписвам германското име в търсачката и започвам с интерес да чета биографията му. Почуда след почуда. Както когато не можеш да познаеш баба си в черно-бялото момиче от пожълтяла снимка на полугланцирана хартия.  Ремарк е роден през 1898 в Германия. Прави първите си стъпки в писането на романи едва на 16. Впоследствие книгата е публикувана след 6 години със заглавието ,,Мансардата на бляновете“. По-късно се появява и известната ,,На западния фронт нищо ново“. Фашисткото управление в Германия обаче не одобрява работата на писателя и след като изгаря книгите му, отнема и гражданството му. Следва живот в Швейцария, а после Ремарк прекарва няколко години в САЩ с първата си съпруга, с която два пъти се женят и развеждат. След войната и убийството на една от сестрите му, Ерих се връща в Швейцария с нова съпруга – Полет Годар, спътница и на Чарли Чаплин. Писателят умира през 1970 в къщата Монте Табор. Днес се обмисля тя да бъде превърната в музей. А дотогава ни остава да си припомняме Ремарк с цитати от великолепното му творчество.

Трета и последна порция с цитати от ,,Триумфалната арка“:

„Тя  не беше от желязо, както бе казала Люсиен. А от нещо по-лошо. От каучук. Желязото може да се пречупи. Каучукът – никога.“

„Истината изглежда често невероятна.“

„Звездите там горе зъзнат на студа.“

„Нищо не изглежда така жалко, както мебели, оставени на улицата…“

„Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.“

„Изобщо не трябва много да се показват снимки. Това е проява на лош вкус.“

„Колко жалка може да бъде истината, когато я изречеш.“

„Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.“

„Винаги едни и същи и все пак други. Винаги други и все пак едни и същи.“

„Само в художествената литература няма случайности. Всекидневният живот е изпълнен с най-глупавите.“

„Да, един по-малко е нищо и същевременно всичко. Всичко!“

„Никъде нищо не ни чака…За всичко сами трябва да се грижим.“

„Хотелите са си хотели. Не могат да се променят.“

„Евтина дреха е само тази, която не се носи със самоувереност.“

„Бог печели винаги в тежки времена.“

„Искам само да ви прекъсна. Един съвсем безсмислен въпрос е най-доброто средство в такива случаи.“

„Мечтите са ни дадени, защото без тях не бихме могли да понасяме истината.“

„Въведоха го в чакалня, която миришеше както всички чакални по света на очаквания, пот и прах.“

„Спокойствието е приятно само когато човек сам е спокоен.“

„Моралът е измислица за слабите.“

„За да станеш смешен, не трябва само смелост, но и липса на стеснителност.“

„Не разпитвай за последиците, ако искаш да успееш.“

„Този, който е истински загубен, не говори.“

„Такъв е светът: може да се превърнеш в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да разбере това. Но ако ти липсва едно копче, всички ще забележат.“

„Защо да се измъчва човек, когато не може да се промени.“

„Помагай, когато можеш, направи всичко това; но когато е невъзможно вече да се помогне, по-добре забрави.“

„Търпимостта е дъщеря на съмнението.“

„Разсипничество! Вечният страх на французите.“

„Защо да пестиш, когато животът не ти спестява нищо?“

„Трябва да се държим човешки с хората, ако можем и докато можем, защото все ще ни се наложи да извършим през бъдещия си живот някое тъй наречено престъпление.“

„Да живееш, значи да вземаш от другите.“

„Ние постоянно се ядем помежду си, затова не трябва да се отказваме сами от редките искрици доброта. Те ни дават сили в този тежък живот.“

„…най-голямата добродетел на служителя в един хотел е дискретността.“

„Човек не може никога напълно да закоравее, но свиква с много неща.“

„Единственият смисъл е да оцелееш. Ще дойде време, когато ти ще си нужен. Трябва да се запазиш невредим и готов за тоя ден.“

„Човек не трябва да върши на дребно това, което е вършил на едро.“

„Най-интересното приключение днес е спокойният живот.“

„Щом престанем да се вдетиняваме, започваме да стареем.“

remarqueХаресай страницата на блога във Facebook! Още цитати тук. Размисъл – тук.

 

 

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s