Два цвята


Душата ми е черно-бяла
и мисли лутат се безброй
от зората, още неизгряла…
Давя се в тях като в порой.

Кроежи. Болки. И вълнения.
Без ред се стрелкат във мъгла.
Във въздуха – леки трептения:
облаци щастие и тъга.

А ти стоиш без шепот даже
в средата между нощ и ден –
чакаш някоя експлозия да ти каже
къде ли точно падна в плен.

Но пленник ти не си…Обратното.
Черно и бяло – все пламти.
Накрая идва правилото, златното –
че в небезкрайност всичко спи.

хиксчета

DSC09937

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s