Ботуши


Есента я обичам…
не заради узрелите круши
Не, изобщо не тичам
със големи кафяви ботуши.

Вместо това се скитам
във студа, във дъжда и не само,
а косата се сред клони заплита;
мечтите веч не са в ласо голямо.

Ала липсва ми нещо, не стига…
стъпки тихи на чужди ботуши…
Светофар в мрака тайнствено мига.
“Не“ ми казаха вече няколко души.

Само теб не съм питала още –
да поскитаме някъде двама,
и дори да стане нощем, не
преди да се изтрият подметките
прибиране няма.

хиксчета

DSC00335

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s