Вдъхновител


Мога да си открадна снежинка
и кокиче от младата пролет,
напоена със слънце малинка
и на щъркелите последния полет.

Само теб крада те без радост –
къс по къс и въобще без да знаеш;
изчерпва се тайната сладост,
за изкуството ми щом нехаеш.

Ти си музата в хубава форма
и пристигаш, когато си щеш.
Непрестанно и съвсем без норма
от вдъхновение мрежи плетеш.

Понякога обаче изчезваш
със спомен от угаснала цигара,
небето тайно ти поглеждаш,
а стекът нов стои до мен на бара.

Творческа криза отсъствието ти се нарича.
Мастилото засъхва във ридание…
Душата неспокойна пламенно отрича
всеки опит твой за оправдание.

Решението е лесно – да останеш!
Съгласие в душата ти напипвам.
Едно е бъдещето – ръката ми да хванеш,
а аз с поезия да те засипвам…

хиксчета

camel

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s