Безтегловност


Сега съм тук и в безтегловност;
душата ми съблече се за сън,
обиколи я, обсипи със мисли поголовно
и после чак излез навън
с усмивка, толкова голяма,
че да трябва да я носят двама,
и разкажи, каквото те вълнува –
да има всеки нещо да сънува.

безтегловност

DSC01937Още стихотворения от периода „безтегловност“ тук. Харесай страницата на блога във Facebook. Повече подобни снимки можеш да намериш тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s