Безтегловност


Сега съм тук и в безтегловност;
душата ми съблече се за сън,
обиколи я, обсипи със мисли поголовно
и после чак излез навън
с усмивка, толкова голяма,
че да трябва да я носят двама,
и разкажи, каквото те вълнува –
да има всеки нещо да сънува.

безтегловност

DSC01937Още стихотворения от периода „безтегловност“ тук. Харесай страницата на блога във Facebook. Повече подобни снимки можеш да намериш тук.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s