Архив по дни: 05.01.2015

Година по-късно

Започваме начисто. Това си казах снощи, точно като стана 00:00.

Миналата година в същото 00:00 започнах да говоря за сърцето в кафето. Все едно беше цяла вечност, а вие ме съпътствахте през нея. Колко кафета се изпиха оттогава, а и доста други неща минаха на дневен ред. Е, време е и писането да застане в светлината на прожекторите. И така, задълго.

Мина една година. Изпълнена с викове, смехове и стонове. Дано от втория вид да са били най-много. И все повече да стават. По-искрени, почувствани, като това, което пиша сега. Започваме начисто. Няма вече обявени рождени дни във фейсбук, черпи се всеки срещнат и като че ли радостта е по-голяма от това да харесаш еднотипните постове на стената.

Но както и да е. Промяна. Това е бъдещето. Започвам да спазвам обещания, защото никой човек не бива да бъде разочарован. Нека намалим измъчените стонове и най-вече ядосаните викове до нула.

Ето и какво ви обещавам за сега. И понеже в английския ми блог най-четената публикация е една с много ,,ще“ – та, претрупана с обещания, а накрая нищо не излезе, тук ще ви говоря в сегашно време.

И тъй:

-очаквайте продълженията на 2014 в книги – очевадно е вече, че годината приключи, но пък, кой знае, все може да срещнете любимата си книга на моя рафт с прочетени

-скоро идва пътепис за Белград, с много разнообразни факти – чакам  само достъп до собствените си снимки, че без картинки накъде?

-задава се една изненада, забъркана с много хиксчета и производни

-някой ден ще бъде завършен и пътеписът за Париж и останалите градове, които посетих през август; просто вдъхновението тогава се разкъса между две неща и така, спирам с оправданията

-правя си списък с нещата, които искам да направя през 2015, достъпен скоро

-слагам картите на масата и ви казвам, че може да прочетете някоя и друга страничка от романите ,,Край“, ,,Стела Кафе“, ,,Глобусът на любовта“ и ,,Лоара“ – и четирите все още в твърде груб строеж

-опитвам се да пиша всеки ден – да има какво да четете, като ви омръзне да се тагвате

-приемам всякакви идеи, мнения и препоръки на lauralivingston@abv.bg – хайде престрашете се де, че тая виртуална пощенска кутия прашаса вече

И какво друго освен да ви кажа ,,наздраве!“ Не знам дали изкуството ще спаси света, но от личен опит съм сигурна, че ще накара поне някого да се усмихне. Така че, смело напред, започнахме начисто!

DSC02992

Реклами