Отломки


Сърцето ми е разрушена къща
със смях, кикот, сълзи от радост…
Врати, съборени във страст могъща,
прозорци, счупени нахалост.

Вятър пердета призрачно издува.
Предупредително скърцат гредите.
Вътре безцарственост глухо царува,
а между нея спят звездите.

Зелени бирени стъкла се стелят в двора,
хрущят под невидимостта душевна,
и докъдето смело стига взора,
откликва тъмнина вълшебна.

Керемида квичи със тънък писък,
въздухът вън обсебил е трона.
Отгоре – далеч над прага нисък
бяло парцалче флиртува със клона.

Прецедена жълта светлина стои на входа
и нахълтва вътре през пролука.
Изгревът отново е на мода,
докато душа една изтича във улука.

хиксчета

DSC01803

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s