ТАБАКЕРА


Подай ми твойта табакера –
оная с ластичета сини.
Нека зарежем гроздобера
и седнем под лозници фини.

Щракни капачето със клик метален
и с палеца на пианист
изкарай фас, отдавна пален
и положи го във пейзаж тревист.

Знам, после всичко ще разбуташ –
пури, кибрит, бележки стари,
но колкото и дълго да се луташ,
не ще намериш две цигари.

В любвеобилна ласка
и ролята на стар пушач
ще хвърлиш отегчено свойта маска
и ще полегнеш – същ отрудил се косач.

Аз ще се сгуша тук до теб
като калинка, бягаща от дъжд. Каква химера!
Дай и аз да вдишам теб…
в очакване на розобера, във тази нова табак ера.

xix.iv.mmxv

слободна жена

DSC02694

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s