Mond(e)ay: Театърът пред киното


По спирките на Смолян има некролози. По много – на места даже първоначалната боя не се вижда. Ала освен това има и плакати – обявления за участия на поп-фолк певици, посещения на фокусници. Най-хубавото Ви го съобщавам най-накрая – плакати за театрални представления! Красиви лъскави творения на изкуството, които всеки ден биват желани от някого. Аз също копнея по един плакат.

В този красив априлски понеделник, когато слънцето грее блажено и вдъхновява дори и камъните, ще се опитам да Ви убедя в предимствата на театъра пред киното.

Театърът е плод на изцяло човешки усилия, които не би следвало да са пречка за който и да е от зрителите. От друга страна, във филмите нерядко се използват специални ефекти и каскади. Колкото и да ти се иска, не можеш, докато си вървиш по пътя, да започнеш да местиш коли с голи ръце. Но пък повечето действия на театралните актьори не би трябвало да се окажат пречка за теб.

Театърът е близост. В театъра всичко се случва тук и сега. Можеш да усетиш дишането на актьора, да съществувате поне замалко в синхрон. Зрителят и актьорът взаимно отделят време един за друг и този процес се превръща в лично преживяване. Докато след който и да е филм не можеш да кажеш – „Ето, този човек игра специално заради мен. Аз го уважих, той мене също“.

Каквото се случва в театъра, си остава в театъра. За разлика от кино продукциите, които винаги имат категории, препоръчителни възрасти и тем подобни ограничения театралните представления разчитат на елемента на изненадата. Ей тъй, като едното нищо, може някое от главните действащи лица да се съблече чисто голо. Изненада! Това в киното е рядко явление, като се имат предвид всички тийзъри и трейлъри, които почти ти разказват историята, която искаш да гледаш.

На актьорите от театъра можеш лично да изкажеш признанията си за добре свършената работа, можеш да продължиш да общуваш с тях и след представлението, да ги опознаеш. А в киното – Шварценегер, Клуни и много други, а никой не го е еня кой си ти.

И не на последно място – театърът е храм. Там всичко е свято. Няма проблем дали ще се разплачеш, или ще видиш как в края на представлението новият ти театрален любимец дори не се опитва да крие сълзите си. Не може да се намери и никъде другаде онази тишина, онова мълчание, което, възцарило се сякаш след паднал гръм, доказва професионализма.

Оставете пуканките настрана. Купете си билет за театър!

„Нирвана“ от Константин Илиев – най-новата продукция на Родопски Драматичен театър „Николай Хайтов“ можете да гледате днес, 23.06, от 19:00 в Зала 2 на РДТ „Николай Хайтов“ в Смолян. Горещо препоръчвам! Заслужава си! Отидете!

DSC01677

Реклами

2 коментара за “Mond(e)ay: Театърът пред киното

  1. Диана

    „Не може да се намери и никъде другаде онази тишина, онова мълчание, което, възцарило се сякаш след паднал гръм, доказва професионализма.“
    Оооо, точно такава е тази тишина и мълчание преди да ти се навлажнят очите от възторг и пределна емоция.
    Но има и една друга тишина и мълчание – на отегчение и безсмислие, породени от безплодните напъни на някого да ни разсмее от сцената. Ядец, и не защото яркият авторов хумор не се разбира от публиката… Просто някой е решил да си изиграе халтурата и да си ходи – какво тук значи някаква си публика?! Не за първи път ми се случва да си тръгна с това чувство от спектакъл на гастролиращ столичен театър – явно ярките му творци са само минало!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s