Даваме


Задачи ни дават неразрешими
и след като разочарование оставят,
един-два учебника тупват върху купчини непоносими
и после нас скоропостижно забравят.

Те се прозяват отегчени,
давайки неискани съвети,
срещу очите ни, по-малко отчуждени
изливат с гнус изпълнени куплети.

А вътре в нас чудовището вярно
час подир час разбива си в стена главата
и самобичува се – щом чуй за бъдещето си навярно,
не вярва то, че нявга би сменила се съдбата.

Дори да ги решиш, дори да ги оставиш –
ти винаги ще бъдеш само душица от тълпата,
докато не решиш, че правиш там, що правиш –
дори да се самозапалиш, ще разгориш искрата.

И пламъкът невръстен, все още недорасъл,
не ще ти дава нощем мир, за да заспиваш;
наместо туй ей там, на рафта с книги попрашасал
у старите неща все смисъл ще откриваш…

Ще минат месец-два, година може би,
в която ти ще видиш още разпалени искри;
ще разбере със трепет майка ти, че детето ѝ гори,
а то ще чака пламенно експлозия от зори.

И щом започнеш с радост да казваш „сбогом“ на съня,
на челото ти ще блести БЪЛГАРИЯ,
ще вика единен на цял народ гласът:
Ти беше! Ти запали я!

vi.v.mmxv

Смолян

слободна жена

DSC02226

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s