„Романът на Яворов“ от Михаил Кремен


Mond(e)ay: Живите кукли, в които се влюбваш

Както обяснява самият автор, Михаил Кремен, в предговора на книгата си – трудно е да се напише роман за лица, които са живели преди десет-двайсет години. Въпреки вероятния страх от реакциите към творбата, въпреки разбираемите колебания, авторът представя дълбокопластов източник на информация за една от най-мистериозните личности в българската литература, а именно Пейо Яворов. Наред с това Кремен споделя и някои моменти от собствения си живот, например освиркването на цар Фердинанд при откриването на Народния театър, което съставя още по-истински облик на онази епоха – модернизирането на наскоро освободилата се българска нация и култура. Представям Ви някои от най-впечатляващите цитати от първата част на романа.

„Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той все повече се увеличава и ще продължава да съществува, докато има у нас мечтатели и идеалисти, пишещи и непишещи поети и мислители – докато гори у българина Прометеевият огън.“

„…личността и литературно-обществената дейност на поета започнаха да се ценят толкова високо, че на сказките, четенията и чествуванията с афиши „П. К. Яворов“ винаги се тълпят стотици негови почитатели, повечето младежи. Всички  наизуст знаят по нещо от творенията на своя любимец: сякаш тия хора са частица от него – носят в сърцето си трагедията му, възторзите и разочарованията му, мраковете и светлините в душата му, мелодията на неговите песни.“

„Зад живота на всички стои епохата с нейните лични, обществени и класови борби, с идеите и идеалите, дошли от север и запад…“

„Стеснението убива не само свободата, но и любовта!“

„Такива, дето хич не им се надяваш, много пъти излизат по-смели от бабаитите.“

„През онова време ние, младежите, смятахме влюбването като пряка стъпка към женитбата: ай се влюбиш, ай се ожениш. Среден път няма.“

„Но си мислех: трябва ли поезията въобще да бъде тълкувана? Не бива ли тя да бъде написана тъй, че да се възприема лесно – направо да действува на чувствата, на въображението, на волята? Защо трябва да е толкова загадъчна и да се нуждае от обяснения?“

„…в основата на всяко значително дело лежи една могъща духовна сила…безхарактерността не води до никъде.“

„…животът на прочутите хора е всякога по-интересен от най-интересните хора в измислените романи.“

От гостуването у П. Ю. Тодоров:
„И се изправи. Изправи се и Мина. Две високи, стройни фигури, като тополите в двора. Той – тъмен. До Мина сякаш някакъв мавър. Но неговото мургаво лице светеше. То се бе разхубавило. Влажните му очи гледаха премрежено – сякаш през мъгла. Цигарата играеше в разтрепераните му пръсти.“

Яворов:
„Стройна като лилия.“ (за Мина)
„Жените търсят мъжа, а не поета.“
„Богат?! – почти изкряска той. И полуспокоен: – Затова нито съм мислил, нито съм мечтал!“

За Яворов:
„…не боледуваше (очите му изглеждаха болни от пушене и от малко спане)

„Но ти казваше някога, че не многото години, а многото живот в малко години прави човеа ценен.“

„Какъв бурен и многостранен живот в това кратко време – с главоломни гмурвания в океана на страданията, със смели полети до звездите, със светкавични зигзаги между небето и земята!“

„Ти живя като бунтуващ се и низвергнат бог и превърна годините си в столетия: носеше трънен венец, но в ръката си здраво държеще откраднатия горящ факел.“

„От средата на по-младите ти почитатели сигурно ще изхвръкнат един ден поети, романисти и драмописци и тогава тя ще им послужи и като материал за лирика и епос, за пиеси и филмови сценарии върху твоя живот и творчество.“

„Каква загадъчна личност, от която можеш да очакваш само изненади!“

„Обикновено влюбените имат нужда от отдушник, за да им олекне. Яворов обаче притискаше всичко в дъното на душата си и ако някой искаше да надникне там, можеше да стори това само чрез поезията му.“

„Бяхме негови антиподи. И декламирайки стиховете му с патос – като да бяха те наши собствени преживявания, – приличахме на магарето в баснята, надянало лъвска кожа.“

„Ние бяхме същински облачни донкихоти. Той – той беше настоящ земен син.“

„Същината на Яворов е тъкмо в това саморазрушение! Той наистина превръща златото в ръждив прах. За него няма ценности освен освен само – може би – любовта.“

„И наистина това бе предишният Яворов – художникът на картини от живота, нарисувани с естествените бои на природната палитра, поетът на верните усети, на ярките форми.“ (за „Маска“ в сравнение с „Духът на въжделението“)

За романа:
„…да нарисувам, с една дума, портрета на Яворова със светлосенки, за да бъде той релефен.“

Mond(e)ay: Живите кукли, в които се влюбваш

DSC02092

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s