Пулсът на Балканите в „Алексис Зорбас“


Mond(e)ay: Живите кукли, в които се влюбваш

„Зорба Гъркът“ – първото в съзнателния ми живот посещение на балетно представление. За него ще прочетете в някоя от следващите публикации с етикет weDNESday. Започването на романа на Никос Казандзакис бе естествено продължение на еуфорията, предизвикана от Софийската опера и балет, заради която дни наред слушам сиртаки с часове. „Алексис Зорбас“ е като че ли цялата балканска мъдрост, събрана на едно място…Човек, който живее във всеки един от нас, късметлиите, родени на точно това райско парче земя. Ето и цитати от този естествено блестящ балкански бисер:

„Цялата в кал е душата на човека, неугледна, недодялана, с все още груби, просташки чувства, и не може да предугади нищо ясно, сигурно; ако предугаждаше, колко различна щеше да бъде тази раздяла!“

„Какво значи изкуство, любов към красотата, душевна чистота, страст – този работник тук ми обясняваше всичко това с най-прости човешки думи.“

„Разбрах, че този Зорбас е човекът, когото толкова време търсех, и все не го намирах; eдно живо сърце, един топъл глас, една сурова голяма душа, чийто пъп все още не се бе откъснал от майка си – Земята.

„-Е бре, как веднага се вижда, че не свириш на никакъв инструмент! Виж какви ми ги дрънкаш! Къщата е бели – жена, деца, какво ще ядем, какво ще облечем, какво ще стане с нас! Пъкъл! А сандурът иска весело сърце. Рече ли ми на мен жената някоя дума в повече, къде ще ти имам сърце за сандур? Когато децата ти са гладни и хленчат, заповядай, твоя милост, да свириш! Сандурът иска да мислиш само за сандур, разбра ли?“

„-Защо! Защо! – изрече пренебрежително. – Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф.

„-Какво работиш? – запитах го аз.
-Всякакъв вид работа – и за краката, и за ръцете, и за главата, всичко. Само това ни остана сега – да седнем да подбираме.

„-Ако имам кеф, чу ли? Ако имам кеф ще ти работя колкото щеш – роб ти ставам! Но сандурът е друга работа. Звяр е той, свобода иска. Ако имам кеф, ще свиря и ще пея дори. И ще играя и зейбекското хоро, и касапското, и пендозали, но трябва да сме наясно – да имам кеф! Чисти сметки – назориш ли ме, изтървал си ме! В тия работи, трябва да знаеш, аз съм човек.
-Човек ли? Какво искаш да кажеш?
-Ами на – свободен.“

„Два рома! – обади се Зорбас. – Ще пиеш и твоя милост, да се чукнем. Ром с градински чай сватлък не прави; ще пиеш и твоя милост ром. Та да стане сватлъкът.“

„-Може, разбира се, и да не ги спасим  – добави той, – но поне ние ще се спасим в стремежа си да спасим други. Не е ли така? Нали тъкмо това проповядваш, учителю мой? „Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите!“ Напред тогава, учителю, ти, който учеше!…Ела!“

„Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата.“

„- Да вървим – казах, – в името божие!
-И на дявола! – добави спокойно Зорбас.“

„Проклета да бъде, казах, красотата, защото е безсърдечна и никак не я е еня за мъката на човека.“

„Животът е един доживотен затвор.“

„Сякаш искам да прогоня чрез заклинания смъртта. Неговата смърт. Не е, боя се, книга това, което пиша, а помен.
(…)
Изглежда, че човешкото сърце е една затворена, пълна с кръв яма и когато тя се открие, всички жадни и безутешни сенки, които непрекъснато се струпват около нас и затъмняват въздуха, се втурват да пият, за да оживеят. Втурват се да пият от кръвта на сърцето ни, защото знаят, че друго възкресение не съществува. И днес пред всички тях тича: Зорбас, с големите си крачки, и отмества настрани другите сенки, защото знае, че за него се извършва днес поменът.
Нека тогава му дадем от кръвта си, за да оживее. Нека сторим всичко, което можем, за да поживее още малко този възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си.

„Той беше сериозен, скъп на думи, истински благородник.“

„Ти си, да прощаваш, началство, един писарушка. Можеше и ти, нещастнико, поне веднъж в живота си да видиш един хубав зелен камък, но не го видя. Дявол да го вземе, седях си понякога, когато си нямах работа, и си казвах: „Има ли, или няма ад?“ Но когато получих вчера писмото ти, си рекох: „Сигурно трябва да има ад за някои писарушки!“

„Еднакво стръмни и мъжествени бяха и двата пътя, и могат и двата да те изведат на върха. Да работиш, сякаш не съществува смърт, и да работиш, мислейки всеки миг за смъртта, е може би едно и също нещо…

“ „Блазе на този, мислех си аз, който, преди да умре, е плувал по Егея.“
Много радости има на този свят – жени, плодове, идеи; но през мека есен да пориш това море, шепнейки името на всеки остров – струва ми се, че няма друга такава радост, която да потапя така дълбоко сърцето на човека в рая. Никъде другаде не се пренасяш толкова спокойно и леко от действителността в мечтите: границите се разтапят, а мачтите и на най-проядения кораб пускат филизи и гроздове; наистина тук, в Гърция, чудото е неизбежното цвете на нуждата.“

„Прощавай, началство, че те разпитвам, но не мога да разбера. Аз, когато се заема с цифрите, иска ми се да се свра в някоя дупка в земята, да ослепея, за да не виждам нищо. Вдигна ли аз очи да погледна я морето, я някое дърво или някоя жена, па макар и стара да е, отидоха по дяволите сметките. Крила им израстват на цифрите, проклети да са, крила им израстват и хвръкват!“

„По-добре мъдър луд, отколкото луд мъдрец.“

„-Не обича много приказките – измърмори Зорбас, – кисел човек.
-Горд – казах аз, – харесва ми.“

„А бре, казвам ти, загадка е този свят, а човекът е голям скот. Голям скот и голям бог.“

„В ума на Зорбас съвременността се беше превърнала в нещо прастаро; до такава степен я беше вече надживял в себе си. Вероятно на него и телеграфът, и параходът, и железницата, и сегашният морал, и родината, и религията му се струваха стари политиканствувания. Душата му се движеше напред много по-бързо от света.“

Mond(e)ay: Живите кукли, в които се влюбваш

Диптих от изложбата на Симеон Тодев

Диптих от изложбата на Симеон Тодев „30+“ в Градската художествена галерия в Смолян

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s