Диагноза


Не ми е спокойно. Някакъв тремор
флиртува със мене, все по краката…
ръцете и пръстите в скулптурен ступор –
на здравето ми строши правилата.

Небето не стига! И слънцето също…
да напълнят на дробовете душата.
С унинието, на смъртноболен присъщо,
потоци от думи бълват устата.

Антиген. Антитяло. Редче от тебе
в мене замряло като лале в късен сняг.
Клетка по клетка шепне на бебе,
чието сърце бие в присънен бяг.

Деменция крайна или друга невроза –
симптоми от ехото на твоя глас.
Умът се поддава на фина психоза,
а липсващи спомени водят до бяс.

Челото пък стои нажежено
от треска и уплах в човешки лица
и тъкмо гадаят какво е решено…
Ти се явяваш пред мене сега.

xix.v.mmxv

слободна жена

DSC02461

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s