24 май


„Желязото се кове,
додето още парѝ,
светът пак ще рече, че
няма вечни камари.“

С душа богата надарен
страдаш, чувстваш и твориш,
дор живеца уязвен
в дните нощни не щадиш.

Животът е мъчение,
изкуството е рай,
творбата е спасение
в сивия безкрай.

Прободеното с мисъл
култура го наричат,
вечно да търси смисъл
битието тя обрича.

Когато пак зачезнеш,
а всичкото блести,
труда над теб въздигнеш,
сърце си кажеш ти…

Тогава умира тя –
безнадеждност и забрава,
някъде парче звезда
завинаги без смърт остава.

слободна жена

Честит ден на славянската писменост! Честит празник на просветата и културата! Следете страницата на блога във Facebook, където цял ден ще се публикуват стихотворенията, свързани с изкуството и културата.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s