24 май

„Желязото се кове,
додето още парѝ,
светът пак ще рече, че
няма вечни камари.“

С душа богата надарен
страдаш, чувстваш и твориш,
дор живеца уязвен
в дните нощни не щадиш.

Животът е мъчение,
изкуството е рай,
творбата е спасение
в сивия безкрай.

Прободеното с мисъл
култура го наричат,
вечно да търси смисъл
битието тя обрича.

Когато пак зачезнеш,
а всичкото блести,
труда над теб въздигнеш,
сърце си кажеш ти…

Тогава умира тя –
безнадеждност и забрава,
някъде парче звезда
завинаги без смърт остава.

слободна жена

Честит ден на славянската писменост! Честит празник на просветата и културата! Следете страницата на блога във Facebook, където цял ден ще се публикуват стихотворенията, свързани с изкуството и културата.