Mond(e)ay: Чаша вода или чаша отрова?


1…2…3…4…5…6…7…8…9…10…11…12…Вик. Тишина. Хората, които ни карат да си повтаряме тези числа наум заедно с крясъците през последните дни, не се наричат абитуриенти, те са завършващи средното си образование. Крайно време е, мисля, да убием една по една чуждиците в прекрасния език, на който вчера много хора се радваха.
Броенето. Минават изпитите, балът се превръща в бързо избледняващ спомен и тогава? Колкото и да е викал човек, припомняйки си с изговарянето на всяко число цялостната картина на конкретния клас, идва утрешният ден. Тогава, когато завършилите не са нищо повече от млади хора с диплома и без изградено име. Второ раждане сякаш.
Докато бъдещето още се мае някъде сънливо и неизпълнило живота на героично преборилия се с дванайсет години съобразяване (тук своеобразно убиваме думата „конформизъм“) млад човек, спомените нахлуват като че в някой модерен магазин има големи намаления. Ядосаният вик на бабата защо ченгелчето е наляво, а всъщност трябва да е надясно, спокойният глас на учителката в първи глас, която диктуваше една дума с пауза до другата от около две минути, самодоволният глас на някой съученик, с когото сте се сборичкали едно време, обясненията по математика, биографичните разкази по български, нервните викове на класните ръководители в гимназията. Всичко това са неща, които веднъж и вероятно за последно се появяват в съзнанието на успелите да завършат.
Ала колко други преживявания също минават на тази въображаема кино лента…Първото закъснение за час – още в първи клас беше, първият път, в който събираш смелост да влезеш без домашна в часа по математика, а в гимназията по-строг учител от този няма, първата цигара, първото питие навън, преди да си навършил пълнолетие. Първият момент, в който не ти пука.
Първоначално днес щях да говоря за хората, които съзнателно опропастяват бъдещето си, като започнат от средното образование, та чак до гроба. Ала, както щях да кажа в една реч, коята все още не съм написала – „Животът не е ези, или тура. Животът се съдържа в онова тясно ръбче на монатата, което се намира между двете ѝ лица.“
Безгрешни хора, както е всеизвестно, няма. Ала докъде можем да си разрешим да сгрешим, и то съзнателно? Не са една или две историите, в които царят на някое кралство решава да затвори дъщеря си във висока кула, защото е много красива и не заслужава нещастията, които ѝ е отредила съдбата. Убедена съм, че всички родители биха направили това за децата си. В истинския живот обаче височината и сигурността на тази кула се нарича възпитание и страж е не кой да е, а самото дете. Ясно е също така, че в споменатите приказки без значение колко усилия полагат родителите, отрочетата им винаги успяват някак да намерят изход и каквото е писано, това се случва.
Хората, които снощи са броили до дванайсет, сега си спомнят разни работи. Неволно. Периодът, в който слушаха чалга. Моментите, когато бяха достатъчно дръзки да се противопоставят на учител. Първият път, в който излъгаха родителите си. Срещата с директора, когато ги хванаха, че си извиняват отсъствията с фалшиви бележки…Спомени. Спомени. Спомени. Ала има навярно и хора, които освен повечето от изброените неща си спомнят и дългите тъжни часове, в които са се мъчили да проумеят смисъла на живота. Многото сълзи, които са проляли в непрестанни усилия да се завърнат към предишното си изпълнително и послушно Аз, сега отново напират. Ала са сълзи от радост, защото тези хора са сполучили в мисията, която са си поставили. Доказали са се пред самите себе си. А има ли нещо по-ценно на този свят?
Чаша вода и чаша отрова. И двете присъстват в човешкия живот. Почти сигурно е, че първия път, в който съзнателно и доброволно надигнеш чашата с изглеждащата като вода отрова, ще си помислиш, че е измама и нищо няма да се промени, защото вярваш в моментното си Аз. Ала след още няколко питиета, нещата ще ти се изяснят. Тогава само от теб зависи дали ще продължиш с отровата само за разнообразие, или ще се върнеш към водата, защото ти е нужна. Няма чисто бели ангели, всеки един има петна от прах по перата си. Помни.
На добър път!

DSC03010

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s