Станислав Стратиев


Първият ми сблъсък с творчеството на Станислав Стратиев бе по време на пиесата „Балкански синдром“. Преди това бях срещала името му в интернет, но не се поинтересувах да науча кой е и какво е писал. Обаче после всичко си дойде на мястото.

„Българският модел“ е може би най-точното определение за ситуацията в родината ни. Писан в края на 90-те години на миналия век, този текст е валиден и днес, а начинът, по който кратките, точни, наглед простовати изречения пробождат ума, създава вечатлението, че моделът никога няма да излезе от употреба. Много близък по усещане е и текстът, озаглавен „Българската участ“. Още по-познат на сърцето е „Свободата Санчо“. Доста по-различно е есето със заглавие „Не искам повече да съм Венета“, а „Хей тамо лодка“ представя интересна теория за мястото на плавателните съдове в световната история. Напоени със сатира и много истина, всички разкази на Станислав Стратиев заслужават да бъдат прочетени!

За Станислав Стратиев:

Роден е в София през 1941. Завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работи като драматург и получава тетаралната награда „Аскеер“ през 1993. Той е сценаристът на култовия български филм „Оркестър без име“. По-известни негови пиеси са „Не падай духом“, „Сако от велур“, „Балкански синдром“, „Римска баня“ и „Подробности от пейзажа“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s