Mond(e)ay: ТЕАтРАЛИ


Действащи лица:

Теа – младо момиче, приятелка на Рали, студентка
Рали – по-възрастна от Теа, писателка

Теа и Рали са седнали край маса, разположена почти на средата на сцената, но малко вляво. Теа е облечена в рокля на цветя и обувки на високи токчета. Рали, с прилепнали дънки и смачкана риза, седи на стола си, качила е краката си на масата и пуши цигара, като тръска угарките направо на пода. Пред нея на масата има няколко листа и писалка.

ТЕА. Страх те е от иронията, казваш, а?
РАЛИ. Не, няма начин да се плаша от нещо, с което всъщност работя. Това е все едно ковач да се страхува от чука си.
ТЕА. Тогава какво не е наред с тебе?
РАЛИ. Някак странно се чувствам. Другото си е както преди.
ТЕА. Да, да, както преди! Тези приказки другиму ги пробутвай. Рали отпреди беше душата на компанията. Където и да отидехме, с когото и да излезнехме, ти винаги ги оставяше с болки в корема. От смях! Искрен, сърдечен смях! А сега…
РАЛИ. Я стига глупости! Аз от малка съм си темерут. Говоря с хората, колкото да не помислят, че съм глухоняма, а ти преувеличаваш. Ще си помисли някой, че съм самоуверена.
ТЕА. А ти не си ли?
РАЛИ. Не.
ТЕА. И как си го обясняваш?
РАЛИ. Като навик от детството. Мен баба винаги ме е учила да си стоя встрани и да слушам останалите.
ТЕА. Колко тъпо!
РАЛИ. Кое?
ТЕА. Това, че тя така те е учила, и това, че ти си я послушала.
РАЛИ. Какво ти разбира едно дете на пет години от такива работи. Самочувствие, водачество, речеви умения и тем подобни. Седях си аз настрана и си ядях бисквитите на спокойствие.
ТЕА. Другите не те ли забелязваха?
РАЛИ. Попита ме някой: „Така ли е, Рали?“ и аз му кажа: „Да, да, напълно съм съгласна, така е“. И все отговори от този тип.
ТЕА. Не можеш да си представиш просто…
РАЛИ. Какво?
ТЕА. Колко ме е яд на тази твоя баба! Ако знаех къде живее и ако не бях толкова почтителна към доста по-възрастните от мен, щях…
РАЛИ. Тя умря преди две години.
ТЕА. А?
РАЛИ. Истина бе, дори вчера имаше годишнина.
ТЕА. Е, хубаво, умряла, умряла. Ама мен все още ме е яд на нея.
РАЛИ. Защото…
ТЕА. Ти нямаше да имаш този спомен в душата си, ако не е била тя. А сега – ето творческа криза и нашето момиче само гледа как да се закопае колкото може по-надълбоко в нея. Ако може да потъне и да изчезне в нея. Ах, родители на бъдещи творци, защо не бивате по-внимателни с талантливите си рожби?
РАЛИ. Творец. Талант.
ТЕА. Вдъхновение. Липсата му. Драма. Депресия. Смърт.
РАЛИ. Знаеш ли, че май точно баба ми събуди в мене тоя инстинкт да разказвам истории?
ТЕА. Събудила тя…неувереност и съмнения.
РАЛИ. Не, не. Като ме научи така да си стоя в мълчание, аз напълно се отдавах на думите на останалите. Обръщах внимание на разказите им, не си мислех наум какво ще кажа аз в отговор на тяхната случка, ами разсъждавах – какво би станало например, ако човекът не е постъпил така, а иначе, колко хубаво би било, ако в историята присъстваше още нещо и така нататък и така нататък.
ТЕА. Чудесно, Рали, чудесно! Сега малко по-малко ме е яд на твоята покойна баба. Ами вземи сега приложи това упражнение върху мене. Искаш ли? Започвам да ти разказвам история, а ти си стой там. Пуши си – ако искаш, ще ти дам и кутията на Никола. Слушай ме и си мисли. Ти си знаеш как ти се получават нещата, а? Само че ще стана малко да се поразтъпча, че много е неудобен тоя стол. Ти стой и слушай.
РАЛИ. (сваля си краката от масата) Повтори още веднъж „стой и слушай“ и ще се почувствам като идиотче.
ТЕА. (изправя се и започва да крачи напред-назад по сцената) Слушаш ме, нали? Вчера се обаждам на леля ми Вяра…Ама защо не пишеш?
РАЛИ. Е, какво? Аз да не съм тук писар! Разказвай, пък ако ми хареса нещо, тогава. Не се получава винаги.
ТЕА. Добре де, добре. Вчера се обаждам на леля ми Вяра, с която не се бях чувала сигурно от три месеца. А тя, горката, е като тебе сега – една унила, да ѝ кажеш, че данъците отпадат за всички страни по света, тя ще те попита само „И какво от това?“. Или пък – „Лельо Вяра, ти знаеш ли, че днес са открили лекарство срещу рака и е безплатно!“. Най-вероятно само ще изсумти.
РАЛИ. И какво ти каза леля ти Вяра?
ТЕА. А, ти ме слушаш! Прекрасно! Казвам ѝ – така и така, лельо, взех си изпитите с отличен. Всички, не всички –  тя не се интересува особено. Успешно завърших втори курс, лельо! Никаква реакция. Мълчим. Мълчим и телефонът само от време на време изпращява, за да ни припомни какво правим в момента.
РАЛИ. И така до безкрай.
ТЕА. А, не! Попета ме – „Момче намери ли си?“
РАЛИ. И ти си почнала да ѝ разказваш за Никола. Колко е прекрасен, само че пуши малко прекалено голямо количество цигари и колко хубаво биха стояли имена ви на покани за сватба – Теа и Никола, защото твоето име е два пъти по-кратко от неговото, а това е знак, че ти имаш поначало неговата подкрепа  и сила.
ТЕА. Еха! Ами вземи го напиши де!
РАЛИ. Теа, страх ме е.
ТЕА. Какво толкова? Написала си някакъв разказ като невръстна, че не е хубаво хората да пушат, а сега с ръка на сърцето можеш да признаеш, че си дърпала тоя тютюнев дим повече пъти, отколкото си се целувала с мъж в живота си. И какво от това?
РАЛИ. Не се прави на леля си Вяра!
ТЕА. Тя поне не ми е казвала да стоя мълчаливо като пън. Напротив – както каза ти, тя събуди инстинкта ми да говоря.
РАЛИ. Като радио. Ти не спираш! Но освен това…
ТЕА. Говоря твърде много за Никола? Намери си приятел и ти де, пък мълчи за него колкото искаш.
РАЛИ. Не! Освен това ти нищо не разбираш!
ТЕА. Така ли било! Прекрасно разбирам, че ако ти продължаваш така да пушиш като комин, ще си умреш, преди да си навършила трийсет.
РАЛИ. Това е принципен въпрос!
ТЕА. Отстояваш си принципа да тровиш въздуха?
РАЛИ. За разказа говоря. От това ме е страх – да не би така да стане с всичко, което пиша. Заявявам, че нещо не бива да е така, а съдбата, само за да ме опровергае, предлага необходимите обстоятелства, за да стане обратното на написаното.
ТЕА. Я дай насам една цигара.
РАЛИ. Ама ти нали беше върл противник – аз цигари не ща, аз това, аз онова…
ТЕА. Това, както каза ти, е принципен въпрос!
РАЛИ. (взима си кутията и я отваря) Останала ми е само една. Извинявай!
ТЕА. И това ми било приятелка!
РАЛИ. Вземи от на Никола кутията. (Теа се протяга да я вземе) Той всъщност защо те кара да му пазиш цигарите?
ТЕА. Нали живее с родителите си, а те като мене мразят пушачите. Само че аз направих изключение за техния син, а за тях не е сигурно какво изключват и включват, защото не подозират даже за порочния му навик.
РАЛИ. Ха! На двайсет и кусур години човек, а като дете.
ТЕА. Е, да, ама поне така пуши по-малко. (отваря кутията) А! Я виж тука какво има! Какви са тия хартийки?
РАЛИ. Да не би фишове или билети от лотарията?
ТЕА. (вади една и започва да я чете) „Министерство на финансите. Билет за вход. Ред 2. Място 24. Дата 19.07“.
РАЛИ. Ама това вчера!
ТЕА. Я виж ти, ходело мойто момче на театър…Ама без мене.
Рали запалва цигарата на Теа и двете запушват заедно.

teatrali

Харесай страницата на блога във Facebook! Още театрален прах тук. Нещо поетично тук.

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s