2015 в книги: част 1


Половината от годината, че даже и повече, вече се изниза и започвам да Ви споделям впечатленията си от прочетеното. Очаквайте следващите части съответно на 9-ти септември, 10-ти октомври и…Сетихте си, нали? Този път започвам с дамите, за да не си вкарам пак някой автогол с първата спомената книга, както стана тук.

„Моята прекрасна книжарничка“ от Петра Хартлиб е една много приятна книга, която радва хората. Реших да я прочета, защото видях в социалните мрежи как от издателството я изпращат на хората, занимаващи се с книгите и тяхното достигане до читателите. И корицата, разбира се, кой не би искал да притежава такава красота на рафта вкъщи. В goodreads книгата е отбелязата като нехудожествена литература и наистина – Петра Хартлиб разказва за нещо, случило се в собствения ѝ живот, а именно – откриването на една книжарница във Виена. Едно съвсем спонтанно решение, което от спокойния монотонен живот в Германия едва ли не хвърля нея и семейството ѝ в дълбокото, за да може много хора, влюбени в четенето, да го превърнат в своя професия. Ще останете приятно очаровани от това, как всички успяват да се справят. Драма почти няма. Много, ама много хубаво книжле!

Гери Турийска представя „Пощенска кутия за приказки – част 2“, а аз чух част от творбите на пловдивското четене в „Конюшните на царя“в Стария град. Беше вълшебно, изпълнено с много смях и горещина. Въпреки, че изданието не страда от липса на правописни, пунктуационни и какви ли не още грешки, то грабва още от първата буквичка. Започнах да чета още след като се прибрах и в мен пламна желанието веднага като започне новият сезон, някъде през септември вероятно, да изпратя текст по зададената тема. Прекрасно е да надникнеш във въображението на отделни хора, а книгата дава тази възможност с трийсетина творби от над 20 различни автори. Така че – четете, пишете и ходете на „Пощенска кутия“. Нещо друго не е толкова готино, както да се заредиш с култура и забавление на едно място!

мин„Миниатюристът“ на голямата майсторка Джеси Бъртън е книга, която съвсем случайно открих в библиотеката. Отдавна си я бях набелязала, но щом явидях пред себе си, веднага я грабнах, занесох я вкъщи и я прочетох за два-три дни – буквално ставах от неуспешните си опити да заспя, за да чета. Действието се развива в Холандия, а главната героиня – Петронела Брант, почти адашка, е момиче от обедняло семейство, което се сродява с една от най-заможните фамилии в Амстердам. Какво се случва, когато водеща роля има църквата, и защо всички домакини „оцеляват“ благодарение на миниатюрни фигурки – това ще разберете, ако прочетете „Миниатюристът“.

sht„Щастието е чаша чай с теб“ от испанката Мамен Санчес е един подарък, който дадох по-късно, защото все пак трябваше да си дочета…Заглавието ме привлече. Богата фамилия от Англия има проблеми с едно от издателствата си в испанската монархия. Кой ще ги разреши? Разбира се, че единственият млад и образован син. Но защо той изведнъж изчезва и къде ли се е скрил? Книгата е написана доста леко и приятно, подходяща е за свободното време, но само ако не сте много придирчиви. Има някои места в сюжета, където решението като че ли идва от само себе си, твърде бързо и някак „измислено“, но всепак това прави творбата приятна и ѝ придава хумористичен оттенък.

niel„Ние, лъжците“ биваме разкрити и подложени на щателно наблюдение от Е. Локхарт. Книгата е отбелязана като литература за юноши или вече известните млади възрастни, ала хич не е наивна или детинска. Както е тръгнало от началото на публикацията, богатите семейства явно са много удобна мишена за пишещите. Тук става въпрос за американска империя с три дъщери и техните деца, властен баща и починала майка. Притежават частен остров, на който заедно „задружно“ прекарват всяко от летата си. Обаче накъде ще избие жестоката богаташка участ и какво ще се случи през една от ваканциите? Лъжците ще Ви помогнат да разберете.

фмКонстантин Илиев, известен вече вам покрай „Нирвана“, е автор и на романа „Френско магаре“, спечелил конкурса за български роман на съвременна тема през 1988. Млад, ала неосъществил мечтата си да влезе в Художествената академия, студент по немска филология от София тръгва по стъпките на едно свое обещание и попада в село Остър камък. Какво ли ще се случи, като се отдаде на страстта си към изкуството в малкото селце, където от ловното дружество задължават стрелците да носят по десет крака на гарги, защото са напаст, и какъв е нравът на хората, които в малка територия са си създали свят с всичко необходимо? Просмукана с българщина книга, която приковава и те кара постоянно да мислиш: „Ами сега какво ще стане?“ Препоръчвам я с цялото си сърце! Можете като мен да я заемете от библиотеката. В Пловдив със сигурност я има!

leonЛеон Даниел ме заведе на едно незабравимо за цял живот „Пътешествие в театъра“! Режисьор, роден в Русе, завършил в Ленинград и работил във всеки един театър в България – ето това е гидът, който ще Ви придружи през централния, страничния и задния вход на храма на Мелпомена и най-вече – ще Ви покаже и обясни случващото се в забранената стая. В блога има и цитати от „пътешествието“, а тази книга бих я натикала в ръцете на всеки, който поне веднъж е ходил на театър. Горещо препоръчвам на всички кандидат-студенти в НАТФИЗ. Всъщност открих това скъпоценно творение в списъка с препоръчителна литература за режисурата за куклен театър. Ако искате да станете професионалисти и започнете да си водите записки като мен, четенето става бавно и внимателно, ала обогатява. Как само обогатява!

„Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ – чрез поезията на Е.Е. Къмингс ще успеете да убедите любимите хора, че ги обичате. Изданието е красиво илюстрирано, а всяко редче ще Ви остави без дъх. Тук става дума за сърдечен, могъщ, горещо-страстен, широк полет на въображението, който превръща всяка точка, всяка скоба, всяка несъществуваща в речника, но затова пък измислена дума във водопад от чувства, таени дълбоко, дълбоко в душата. Книга, много подходяща за подарък!

delikatnost3С „Деликатност“ Давид Фоенкинос печели сърца. Тази книга, също както и „Миниатюристът“ случайно или не закова погледа ми в библиотеката и незабавно реших, че трябва да се прочете. На корицата е известната от „Амели“ и едноименната екранизация на книгата известна френска актриса Одри Тото. Главната героиня загубва нещо скъпоценно, съществена част от нейния живот. Кандидатите да запълнят сърцето ѝ са много и най-вече на работното място. Кой получава предимство? Разбира се, че този, който притежава „Деликатност“. Чудесен съвременен френски роман на чувствена тематика.

Пейо Яворов разкрива още от поетичната си душа с пиесата „В полите на Витоша“. Романтичната Мила и твърде демократичният за времето си Христофор споделят голяма любов, ала каква е нейната  цена? Това е една пленяваща трагедия, написана въз основа на личните преживявания на поета, който благодарение на всичките си душевни премеждия вече се изявява и като драматург. Нямам търпение да я гледам на сцена!

хг„Хартиени градове“ на Джон Грийн са мястото за приключения. Още една юношеска книга като „Ние, лъжците“, но тук няма богато семейство, а момче и момиче, които живеят в съседни къщи, ала нямат време да се опознаят, докато…не настъпва една вечер за отмъщение. А в такива случаи винаги са необходими помощници, нали? Това, което най-много ми направи впечатление в книгата, беше определението за хартиен град – несъществуващо място, което картографите поставят върху творенията си, за да защитят авторските права. Наскоро излезе и филмът – да видим и той ли е толкова добър…

парфПатрик Зюскинд ни поднася „Парфюмът: Историята на един убиец“. Попаднах на филма, така да се каже, принудително, докато се връщах от една чужбинска екскурзия. Единствената ми мисъл беше: „Но какъв човек трябва да си, за да направиш това?“. Е, пет години по-късно прочетох книгата – като се отвори, няма  спиране до последната страница, изгледах филма и смятам, че и двете имат стойността на шедьоври. Пригответе се за ароматна обиколка из парфюмерийното френско градче, ала се пазете. Особено ако сте жена. Книгата е една много по-задълбочена версия на загатнатия във „Френско магаре“ конфликт: истински живот – изкуство.

захир„Захир“ на Паулу Коелю четох през зимата по пътищата между София и Белград. Определено ми оправи впечатлението след разочароващата „Изневяра“, която излезе през 2014-та. Любовта е като железопътни релси – вървят една до друга, но никога не се срещат. Приблизително това е водещата метафора, около която се върти цялата книга. Лобов, човешки взаимоотношения и „банка за услуги“, живот в Париж и пътешествие до Средния Изток. Всичко в името на захира!

Различни версии на тези ревюта и мнения за още книги можете да прочетете в профила ми в Goodreads.

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s