quot(u)esday: Записки за „Последните дни на Левски“


Вчера стана дума за постигнатата цел на филма „Дякон Левски“ – да се говори за Апостола. Е, след филма се замислих колко малко всъщност знам за него, как жалко информацията ми се изчерпва с онова „По това време живял Васил Левски, който създал мрежа от революционни комитети, така наречената Вътрешна революционна организация, а после загинал за родината“, дето го има във всеки учебник по история. Баща ми спомена за книгата на Димитър Панчовски „Последните дни на Васил Левски“ и четейки я тези дни, откривам много нови неща, градя си основната представа, която май досега липсваше. Изниква онзи свят, в който или убиваш, или теб те предават и убиват мечтата ти за свобода. А междувременно се показа и един много познат облик на българина – да откраднем парите, пък било то и в името на държавата. Въпреки че във вторник обикновено публикувам цитати, днес Ви представям записките си от първите глави на книгата, предоставящи богата информация за Димитър Общи, нападението на Николчо Арнаудов в Етрополе, обирът на Денчо Халача и хазната в Орхание. Горещо препоръчвам книгата на всеки!

Димитър Общи е една от най-злополучните личности, що се отнася до съдбата на Апостола на свободата. Бил „наречен Димитър Общи, защото сам се препоръчвал, че принадлежи на всички балкански народи (сърби, бошнаци, черногорци, хървати, българи)“. Предполага се, че е сърбин, тъй като някои го наричали Сърплъ. Роден през 1835 или 1838 в град Дяковица, днешна Сърбия. Участвал е като наемник в освободителното двежение на Италия през 1866, за което получава и орден, след това се сражава в Крит, участва в Първата българска легия заедно с Апостола, а впоследствие се озовава в България. Фактите подсказват, че Димитър Общи бил пратен от Любен Каравелов като вътрешен човек на комитета в Букурещ, тъй като революционерът се страхувал от нарастващото влияние на Левски. Самият Левски е имал възражения против това, но с гласуване в Ловчанския комитет развратният, лъжлив и подкупен чужденец „по вишегласие“ е приет в организацията. Дякона е имал едно наум и предвидливо не е споделял с него всичко, отнасящо се до комитетската мрежа.

На 22 септември 1872 година Димитър Общи е начело на групата от тетевенски обирачи, които нападат турската хазна при прохода Арабаконак (край днешен Ботевград, тогава Орхание). Събитието остава в историята като Орханийския обир или „Софийското приключение“. Счита се, че първоначалната идея за обира идва от Ловчанския комитет. Васил Левски, отново по принципа на „вишегласието“, което уважава, се съгласява, но не одобрява необмисленото му изпълнение и участието на Димитър Общи. Някои смятат, че по-късно решението за обира е било отменено. По време на сватбата на председателя на комитета в Етрополе, Тодор Пееев, обаче се измисля план. Основната цел, разбира се, е била парите да влязат в комитета и с тях да се закупят така необходимите за въстанието пушки. Тодор Пеев, който заема страната на Общи при търканията им с Левски, заедно с тетевенските чорбаджии хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев, касиер на местния комитет и главен подбудител, които по собствени думи носели по 10 000 гроша винаги със себе си, от нежелание да дадат свои средства предизвикват Димитър Общи да извърши обира: „Ти всякога говориш: пари, пари! От Орхание постоянно заминава хазна, нападни я, ако си юнак!“ Обирачите били с турски военни униформи, осигурени от Петко Милев и Станьо Врабевски, които спомогнали истинските крадци да не се разкрият веднага. Известно време заптиетата търсили виновниците сред своите, докато на 12-ти октомври Стамен Ташов или Пашов издава по невнимание действителните участници.

Откраднати са общо 125 000 гроша в дребни монети (по онова време една къща струвала 1200 гроша), тъй като пренасяните пари били събрани от бедното население. Интересно е какво се случва с откраднатата сума. От 125-те хиляди 4000 Димитър Общи заравя в пясъка на мястото на обира, тъй като тежат твърде много. После раздал 21 000 на обирачите, средно по 1835 гроша на човек, обещал на Марин Николов 10 000 гроша, отпуснал в заем 6200 на различни комитетски членове, платил 4000 „за да купи от Плевен за комитета четири добичета с принадлежностите им“. Установено е, че в Букурещкия комитет са изпратени около 5000 гроша. И толкоз. 115 000 гроша османската полиция си е възвърнала, намирайки ги и заровени в дворове.

Масово крадците се арестуват и разпитват, а след това някои са отведени в София. Разпитите обикновено започват с въпроса: „Как ти е името и името на баща ти, откъде си?“ Първите заловени признават участието си в обира, но не издават никаква друга информация. На 24.10.1872 Тодор Кръстев Бръмбара за пръв път споменава думите „комитет“ и „Влашко“. На 26-ти октомври пък даскал Иван Фурнаджиев издава Васил Левски и казва, че вероятно Димитър Общи ще избяга зад граница през Никопол или Оряхово. На 27-ми той е заловен в с.Чериково, точно където се раклонява пътят за двете пристанища. Общи изпява всичко, след разпита в София през декември той е издал общо 95 души и 52 комитета. В обира участват общо 14 души, още трима не са съдени, а 14 други са съучастници. 62-ма са осъдените след обира – Левски и Общи на „смърт чрез обесване“, а останалите биват заточени в Диарбекир. Някои от хората са задържани като свидетели, а впоследствие се разкриват техни минали провинения.

DSC04226

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s