Архив по дни: 20.10.2015

Безедипие

„На тебе ти умората отива” –
така крещеше денем Сфинкса в Тива
на първия смелчак, който си позволи
жената животинска да срещне с очи.

„На тебе ти умората отива,
а щастието трябва да загива,
поробено от властна черна жал,
възцарствала върху ума ти цял.

Мисли с ридание, подсмрък, плачи,
липса на сигурност чинно влачи,
с бразди от сълзи е гримасата красива,
ще дойде да ѝ се порадва цяла Тива.”

И идеха, прииждаха люде безчет,
пазеха си с усърдие най-кротко ред ,
а Сфинкса – твар в нов речник садистична
пееше песен на палач отлична.

Ревеше в глас тълпата, не вярваше в ума си,
като от котва замъкната бе от духа си,
надолу, все надолу, до заякваща река –
тиванци се удавиха във собствена сълза.

Навръх Олимп – амброзия и също звучен смях.
Там богове са всички и изобщо не е грях
по-рано въобразен Едип от плът
миг да не намерят – да го създадат.

Софокъл не умря насред рецитала,
но славата му се бе поразпиляла.
Един спасен, много – не, е ли оправдание
за безедипието, или порицание?

слободна жена

Стихотворението бе изпратено в V Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“

Реклами