quot(u)esday: 65 цитата от „Майка“ на Горки


№65
„Майките – тях ги не жалят.“

№64
„Не от главата, а от сърцето трябва да се започне! Това е такова място в човешката душа, на което нищо друго не може да израсне…“

№63
„…старо дърво се не превива…“

№62
„Аз, знаеш ли, мисля, че щом човек обича някое момиче, трябва да му каже това, иначе няма никакъв смисъл!“

№61
„В блатото всичко мирише на гнило!“

№60
„Трябва да се обнови човекът. Ако окраставее, заведи го на баня, окъпи го, облечи го в чисти дрехи и ще оздравее! Така! Но как вътрешно да се пречисти човек? Там е работата!“

№59
„Да не говорим за старост и младост! По-добре да видим чии мисли са верни.“

№58
„И вълците са прави, когато разкъсват другаря си…“

№57
„Понякога го слушам как говори във фабриката и си мисля: този не можеш смаза, него само смъртта ще надвие. Жилав човек!

№56
„Сълзите на майката стигат за всичко, за всичко! Ако имате майка, тя знае това, да!“

№55
„Половината сърце обича, половината мрази, нима това е сърце, а?“

№54
„Мене толкова са ме обиждали, че аз се уморих да се обиждам.“

№53
„Обидите пречат на работата. Да се занимаваш с тях, значи да си губиш напразно времето. Такъв е животът! По-рано аз се сърдех понякога на хората, а като помислих, разбрах, че не заслужава. Всеки се страхува да не го удари някак съседът му и затова бърза сам да му зашлеви плесница. Такъв е животът, мале!“

№52
„Ако ми дадат щастие, не ще се откажа, но няма да моля за него!“

№51
„…ние не искаме нищо лошо, правдата е на наша страна и цял живот ще работим за нея – ето цялата ни вина!“

№50
„Всички сме мръсници един за друг, ето какво ще ти кажа аз.“

№49
„Зная, че да спориш с човек в такъв час, когато всички рани на сърцето му се обливат с кръв – това значи само да го обиждаш; зная това аз, братко!“

№48
„Туй, братко, е детска болест, нещо като сипаница. Всички боледуваме от нея: силните – по-малко, слабите – повече. Тя ни връхлита тогава, когато човек намери себе си, но живота и мястото си в него още не вижда. Струва ти се, че само ти на този свят си такава хубава краставичка и всички искат да те изядат. После, като мине малко и видиш, че хубавото в твоята душа не е по-лошо и в душите на другите, ще ти стане по-леко. И малко ще те досрамее, че си се качвал на камбанарията, а твоето звънче е толкова малко, че дори не се чува. По-после ти ще видиш, че твоят звън се чува в хора, а когато е сам, старите камбани го удавят в своя ехтеж като муха в масло. Разбираш ли какво ти говоря?“

№47
„-Ами че Сашенка казва, че лицето било огледало на душата! – бавно продума Николай.
-Не е вярно! – извика хохолът. -Нейният нос е като кука, скулите й – ножица, а душата й е като звезда.“

№46
„Животът не е кон, него с камшик не можеш го накара да бърза!“

№45
„По-напред, виждаш ли, трябва да се въоръжи главата, а после ръцете, тъй мисля аз…“

№44
„Когато сърцето не гори ярко, набират се много сажди в него.“

№43
„В семейството човек по-добре се опазва и духом, и тялом, там той е като гъба в оцет!“

№42
„Понякога и полицаите разсъждават правилно.“

№41
„Няма да дигнеш стачка! (…) Народът е лаком за пари, но и страхлив. Към триста души ще застанат на твоя страна, не повече. Толкова тор не се дига с една вила…“

№40
„Искрата трябва да се хвърли дълбоко в сърцето. Хората не могат да бъдат привлечени с разум, не им става на крака тази обувка – тънка и тясна е!“

№39
„Директорът намигнал, полицаят кимнал и – няма го човека! Те си живеят приятелски. Едните доят народа, а другите го държат за рогата…“

№38
„Само разумът ще освободи човека!“

№37
„Сърцето дава сили, а не главата, така си е!“

№36
„Душата също не по своя воля е неплодна за добро…“

№35
„Собствената пръчка по-леко бие…“

№34
„И ахмаците, и умниците са от един дол дренки!“

№33
„Кой какво дири, а майката все милувки…“

№32
„На човека са му отнели свободата, за да не знае нищо…“

№31
„Животът поскъпва, затова и хората стават по-зли.“

№30
„Те са любезни, усмихват се, няма какво да се каже. Ако им рекат: „Ей този човек е умен и честен, той е опасен за нас, обесете го!“ – те ще се усмихнат и ще го обесят , а след това пак ще се усмихват.“

№29
„Певците са големи немирници!“

№28
„Не е чиста тя, нашата женска обич!…Ние обичаме това, което ни трябва. (…) Млади момичета ходят нощем сами в калта, по снега, на дъжда, извървяват седем километра от града до нас. Кой ги гони, кой ги подтиква? Те обичат! Те именно обичат чисто! Вярват! Вярват, Андрюша! Пък аз не умея така! Аз обичам своето, близкото!“

№27
„Всички обичат близкото, но в голямото сърце и далечното е близко!“

№26
„Трябва да се боиш от хората, всички се мразят помежду си! Алчни са, завистливи са. Всички са готови да направят зло някому. Почнеш ли да ги изобличаваш, да ги съдиш, ще те намразят, ще те погубят!“

№25
„Те разкъсват душата…Повече боли, когато пипат душата с мръсните си ръце…“

№24
„За младия човек всичко е лесно. А като поживееш, грижи – много, сили – малко, а ум – никак…“

№23
„Всичко струва пари! (…) Безплатно човек не може нито да се роди, нито да умре – тъй е.“

№22
„Заради своето, човек не вижда добре чуждото!“

№21
„Да живее свободното слово и да живее майчиното сърце!“

№20
„Хората са лоши, да. Но когато узнах, че на света има правда, те станаха по-добри!…“

№19
„Не мога да разбера, но сърцето ми се смекчи, като разбрах, че не всички са виновни за своя кален живот.“

№18
„От този страх пропадаме ние всички я! А тези, които ни командуват, използуват нашия страх и още повече ни наплашват.“

№17
„А щом някои не безобразничат, веднага ги забелязват – що за хора са?“

№16
„Сам аз бода хората в очите, задето живея настрана от другите.“

№15
„…когато човек говори много, не може да не каже нещо излишно…“

№14
„Мене не ми трябва да зная как са живели хората, а как трябва да се живее!“

№13
„Да родиш човек, е трудно, а да го научиш на добро, е още по-трудно…“

№12
„Имат право тези, които казват, че трябва да знаем всичко. Ние трябва да запалим самите себе си със светлината на разума, за да ни видят онези, които живеят в тъмнината, ние трябва да отговорим на всичко честно и вярно. Трябва да знаем цялата истина, цялата лъжа…“

№11
„Ние трябва да покажем на ония, които са ни яхнали и затварят очите ни, че всичко виждаме, че не сме глупави, че не сме зверове и не искаме само да ядем – искаме да живеем, както подобава на хора.“

№10
„Ситите не са малко, честни хора няма!“

№9
„Ние трябва да построим мост през блатото на този гниещ живот към бъдещото царство на сърдечна доброта, ето нашата работа, другари!“

№8
„Не лъже този, който дрънка, а който крои лъжите!“

№7
„Чудни хора сте вие! (…) Всички ви са другари – арменци, евреи, австрийци, – за всички скърбите и се радвате!“

№6
„Човек не трябва да прощава обидите.“

№5
„…докато има богати, народът нищо няма да постигне – нито правдини, нито радост, нищо!“

№4
„Не се ли научите, нищо няма да изгубите, но ако се научите, ще спечелите!“

№3
„С пословици мисли стомахът, той плете от тях юздички за душата, за да я управлява по-добре.“

№2
„А какво хубаво има в това: днес човекът поработил и се понаял, утре ще поработи и ще пояде и така през целия си живот – работи и яде.“ 

№1
„Истински хора са само тези, които смъкват веригите от разума на човека.“

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s