quot(u)esday: 56 цитата от „Тютюн“ + ученически бележки


Представям Ви най-впечатляващите цитати от оригиналното издание от 1951 на романа „Тютюн“ от Димитър Димов, което можете да прочетете тук.

„Един германец не можеше да прояви никога духовната сила на славяните – да се смее на себе си.“

„Тия хорица всъщност не обичаха бурните събития, а само разговорите за тях.“

„Добре е да тръгнете по-скоро. След малко ще водим сражение.“

„…всеки оставаше на онова място, което способностите и характерът определяха заедно.“

„Пропастта между господарите и работника не можеше да се запълни с нищо.“

„…грозно нещо беше липсата на образование…“

„…философската страст го докара отново до нивото на тенекеджиите.“

„Ще се занимавам безопасно с маркс-ленинизъм за собствено удоволствие.“

„Човек никога не можеше да разбере какво точно жените търсят, предпочитат или обичат у мъжа.“

„Аз съм малко по-друга, отколкото мислиш.“

„…да мамиш съпруга си беше обяснимо, но да изневеряваш на любовника си граничеше с безобразие.“

„Вие живеете като свръхчовек, а разсъждавате като мравка.“

„…любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава.“

„Изтървеш ли веднъж жените, върви ги гони да ги умириш отново.“

„Вкусът е относителна работа…“

„Значи, вие умеете и да се карате!“

„При семейните скандали спокойствието на единия от съпрузите обикновено засилва гнева на другия.“

„…това бе неумолимото развитие на живота…паразитното съществуване на един не можеше да не предизвика гневния бунт на други.“

„…леността, както и всички други пороци, се отпечатва върху лицето.“

„…човек може да изисква пълни удобства само в собствената си къща.“

„За милионерите се грижат навсякъде добре.“

„Кога сте видели немци да услужват?“

„А грубостта се дължи на много неща, които не познаваш.“

„Не всички хора са без достойнство, не всички се свиват от страх, не всички мислят само за удоволствия и се стремят само към пари…“

„…смелите играчи печелят на покер винаги.“

„…когато мъжете започнат да стареят, стават във всяко отношение досадни и предпазливи.“

„За него президентът на България си оставаше това, което беше за всички останали: един глупав и мързелив държавен чиновник, когото трябваше да сриташ, ако спи.“

„Но министър-председателят, уморен от държавните работи, бе отишъл някъде да почива, а може би и обратното: уморен от почивката, се беше заловил по изключение с държавна работа.“

„Нима сте виждали любезен немец?“

„…такава бе съдбата на немския народ – да загине или да владее света.“

„Едно момиче не можеше да разбере нищо от възможностите, които обещаваше тютюнът.“

„…това опиянение от слънце, любов и сладък плод щеше да трае само няколко дни.“

„…реалният свят беше много по-широк и богат от мечтите.“

„…да си страхлив е недостатък, но да се изсилваш прибързано – глупост!“

„…където разумът и предвиждането управляваха всичко, (…) не оставаше място за фанатизъм и заслепение.“

„Не липсват трагедии и във висшето общество.“

„Човек позира понякога, за да спаси достойнството си.“

„Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създава сам.“

„Нямаше по-тъжно усещане от това да се спасяваш от скуката, като жертвуваш достойнството си.“

„Всичкото е да не пропуснеш момента, да увиснеш на случая.“

„Има да видим още много неща…“

„Тя бе неуловима и сега принадлежеше само на себе си.“

„…няма положение, с което един умен човек да не може да се справи.“

„Старанието е едно, а резултатите друго.“

„Досадата и времето – молци, които изгризваха всяко чувство…“

„…пред нас стоят само работа и отговорности, а зад нас винаги крачи смъртта и затова сме намръщени…“

„Нравствената стойност на една постъпка се определя не от мотивите й, а от съзнанието за последиците й.“

„Не залягай без нужда!“

„Нека ми тегли куршума, пък ти стой до мене колкото искаш.“

„Не мислите ли за родината си? – Все тъй мрачно попита той.
-Не – отговори тя. -Отвикнах да мисля за нея.“

„Колко трудно беше да се хвърлиш в пропастта и да направиш с тялото си мост, по който да минат другите!“

„Като излезе един, тръгват много…“

„За да дойдат велики дни, трябва да подготвим велики събития.“

„А златото няма никакъв смисъл, ако не се превърне в човешко щастие.“

„Животът и хората са безкрайно сложни.“

„-Мръсно нещо е животът, Виктор Ефимич!…
-Така изглежда винаги след полунощ – сполучливо забеляза руснакът.“

„Ще се върнеш ли, питам…Някога?“


Ученически бележки
(препоръчват се за всички дванайсетокласници, които не са чели или са позабравли романа и се страхуват, че може да им се падне на матурата, и въобще не се препоръчват за хора, които искат сами да развият нишката на действието)

Герои:

Борис Морев е част от интелигентните безработни и е вторият от синовете на учителя по латински – Редингота. Двамата братя на Борис са комунисти: по-малкият, Стефан, по инициатива на баща си е изключен от училище заради идеалите си и работи в „Никотиана“, а по-големият – Павел, в началото на романа е в Аржентина.

Макс Ешкенази е червенокос евреин, комунист, работник в „Никотиана“ и приятел на Стефан.

Ирина е чернокоса и с външен вид, от който лъха здраве. Поне това се подчертава през цялото действие. Тя е дъщеря на стражаря Чакъра. Заминава за София да учи медицина и става лекарка, а по-късно „буржоазна усойница“. „Тя винаги пропущаше или опорочаваше нещо от живота си, а това й бе попречило да изпита простата и естествена радост на младостта.“

Бимби и Чингис са състуденти на Ирина. Чингис е комунист, по-късно – военен лекар, а Бимби прави опити да я въведе във висшето софийско общество. Точно когато Ирина и Бимби са на вечеря, Ирина среща Борис за пръв път, откакто се е издигнал в обществото. По-късно Чингис пък лекува Ирина.

Динко е братовчед на Ирина, комунист, безнадеждно влюбен е в нея. По-нататък той се мести в село Средорек, а след избухването на войната става част от партизански отряд. Като командир на отряда Динко веднъж прави опит да убие Борис, но не успява и губи трима другари. Загубата се превръща в негова нравствена криза.

Пиер Спиридонов е главният директор на тютюневия гигант „Никотиана“.

Мария е пепеляворусата дъщеря на татко Пиер, която страда от неизлечима болест и постоянна меланхолия.

Зара е приятелка на Мария и любовница на татко Пиер. Впоследствие тя се превръща в шпионин за страните, които са й угодни, а всичко това постига с чара и бедуинската си красота.

Костов е главен експерт на „Никотиана“ още от времето на Спиридонов. Отвратен от неизбежните и мръсни действия на Борис в търговията, Костов е на ръба да напусне, но мисълта, че ако остане, често ще вижда Ирина, го спира. Костов е елегантен и уважаван от обществото стар ерген, чийто порок е прекалената суета, Димов го нарича „молец на модата“. Болен е от гръдна жаба. Към края на романа става ясно, че първото му име е Стефан. Според Кристало „не му се живее“.

Кристало е бивша уличница, в чийто дом отсядат Костов, Ирина и фон Гайер, докато са на остров Тасос. Давайки хинин на малката Аликс, Кристало неволно става причина за усложнението на маларията й. Кристало остава при Аликс до смъртта й, а преди това оплаква мъртвия Борис.

Фон Гайер (бивш военен летец, обсебен от войната и идеята за немския дух), Прайбиш (от просто потекло, баща на три деца) и барон Лихтенфелд (благородник и сладострастен, но подъл бохем) са представителите на Немския папиросен концерн в България.

Спасуна, Симеон, Лукан, Блаже и Шишко са комунисти и работници в „Никотиана“. Спасуна е вдовица с две деца, Симеон е баща на едно, Шишко е сляп с едното око, Блаже е част от работническата делегация, посетила Борис, а Лукан е смазан от бой в деня преди стачката.

Джони е кръчмар от село Средорек.

Стоичко Данкин е жител на село Средорек, приятел на Джони от войната. Стоичко има син, който е комунист, но служи във войската, а по-късно отива в партизанския отряд на Шишко и Динко.

Виктор Ефимич е руснак, слуга на Костов.

Резюме (глава по глава)

ПЪРВА ЧАСТ

  1. Ирина среща Борис Морев.
  2. След една година двамата се разделят.
  3. След уреденото от Мария посещение на Борис при Спиридонов, където е и Зара, Борис се издига от уволнен служител на „Никотиана“ до помощник на главния експерт на фирмата, Костов.
  4. Борис се запознава с Костов.
  5. Борис и Ирина се срещат случайно в един бар , докато Ирина е на вечеря с Бимби. Борис вече е женен за Мария.
  6. След смъртта на Спиридонов Борис става главен директор на „Никотиана“.
  7. Борис сключва сделка със Зара – тя да прелъсти Кршиванек, Мария реагира остро на морала на Борис.
  8. Зара изпълнява обещанието си към Борис и прелъстявайки австриеца Кршиванек, осуетява устроения от него шантаж (компрометиращи снимки с жени) срещу германеца Прайбиш. Фон Гайер и Лихтенфелд, които заедно с Прайбиш живеят тайно в Бояна, й помагат.
  9. Макс и Стефан тръгват от Средорек, селото на Динко, да подготвят комунистическа стачка в „Никотиана“. Динко им помага, но по пътя Макс и Стефан научават, че човекът, който пътува с тях – Фитилчето, ги е предал, и го убиват погрешка, докато се бранят от вълци.
  10. Борис и Ирина решават да станат любовници.
  11. Борис отива в родния си град (Х.) да се срещне с майка си, с него са Костов и тримата германци. Контраст между богатите (Борис и Костов), които глезят германците (Фон Гайер, Лихтенфелд и Прайбиш), за да им приемат последните тютюна, и бедните гладни безработни, с които се среща Борис.
  12. Комунистите в Х. подготвят стачка. Стоичко Данкин и Джони виждат Макс. Джони уведомява полицията, че Макс е убил Фитилчето. Макс убива един полицай и бива обсаден в квартирата си.
  13. Става ясно, че Макс се е самоубил. Започва стачката на работниците. Присъединява се и Стефан. Изпращат Чакъра да потуши бунта, той разбира, че целият държавен апарат е безмилостно средство в ръцете на тютюневата мафия.
  14. Погребват убитите в стачката Чакъра и Спасуна. Симеон е изчезнал. Ирина разговаря с Динко, който се опитва да й внуши прозрението си за жестокостта на Борис. Ирина разговаря с пияния Борис и го обвинява за смъртта на баща си и това, че постоянно пие алкохол.
  15. Става ясно, че като наказание за стачката властта е пребила до смърт Симеон, осъдила е на 7 години затвор Лукан, Блаже и Шишко, а Стефан – на една и половина. Малкият брат на Борис е болен и моли надзирателя си да напише писмо на Костов с молба последният да го освободи. Костов отива във Варна, за да помогне на Стефан.
  16. Става ясно, че Стефан е умрял в затвора, Шишко е освободен, Лукан е избягал, а Блаже още е там. Очакване и избухване на Втората световна война. Фон Гайер, Прайбиш, Лихтенфелд, Зара, Костов, Борис и Ирина са във Варна. Борис и Ирина са на прага на раздяла, от която Ирина се отказва, за да запази общественото и материалното си положение. „Светът на тютюна беше превърнал Ирина в Зара.“

ВТОРА ЧАСТ

  1. Ирина вече е любовница на фон Гайер и го мами с поручик Ценкер. „Егоизмът и развратът й се бяха превърнали в навик.“ Честността, от която не може да се отърве, я подтиква към самопризнание пред фон Гайер. Бомбардировки в София.
  2. В Средорек Динко получава повиквателно за войната и решава, че ще отиде в партизанския отряд.
  3. Мария умира. Павел се прокрадва тайно с пистолет при Ирина във вилата в Чамкория (дн. Боровец). „И тогава й се стори, че ако беше срещнала този мъж преди десет години, нямаше да съществуват нито Борис, нито „Никотиана“, нито фон Гайер, нито всички други епизоди, страсти, наслади и покварени удоволствия, които бяха опустошили живота й досега.“ Ирина разказва на Павел, че Борис, като не е помогнал за освобождаването на Стефан и дори е способствал за тикването му в затвора, е косвено виновен за неговата смърт. „Аз няма да развалям заради Стефан партидите си с боклуци.“(Борис)  Павел тръгва да се присъедини към партизаните.
  4. Павел е посрещнат от отряда на Динко, Шишко, Лукан и Блаже. Готвят се за сражение.
  5. Сега [Ирина] съзна изведнъж, че вече приличаше напълно на него[Борис].“ „Но ако не бях аз, щеше да бъдеш нищо и никаква лекарка…и да преглеждаш сополанчетата за въшки в някое селско училище.“(Борис) Борис и Ирина, вече негова законна съпруга, отиват при Костов в Кавала, за да сключат с един грък вероятно последната сделка на „Никотиана“ преди окончателния военен погром за българите.
  6. Прайбиш, Лихтенфелд и фон Гайер са в Кавала. Лихтенфелд получава повиквателно за войната. Ирина заплашва Борис с развод, ако не й позволи да отиде с фон Гайер на остров Тасос. Борис я пуска в името на любовта си към нея.
  7. Ирина отива с Костов и фон Гайер на Тасос. Костов среща болно от малария момиченце – Аликс, което иска да осинови. Здравето на Аликс се влошава и Костов и Ирина отиват да търсят помощ при военния лекар. Оказва се, че това е Бимби.
  8. Костов откупва Аликс от настойника й и се връща в Кавала с Ирина, фон Гайер и Кристало. Фон Гайер научава, че макар да е отменил повиквателното на Прайбиш, той отива на война вместо Лихтенфелд, защото последният се е сгодил за жената, която може да отменя повиквателните.
  9. Става ясно, че Борис е тежко болен от малария, когато той и Костов отиват в Солун да сключат сделката с гърка Кондоянис. Немски шпиони залавят гърка, а Борис изпада в кратка кома, после бълнува – сделката не се сключва. Костов вижда в „Никотиана“ възможност за доброто материално бъдеще на Аликс и с Борис изчакват в Солун какво ще се случи. „Колко мръсно бе започнала историята на „Никотиана“!… Проектът за нея се роди всред тютюнев дим, изпарения на шампанско и оргия с пияни жени.“ „Тази „Никотиана“ сега можеше да извърши единственото нравствено дело в съществуването си – да осигури бъдещето на Аликс, да превърне едно болно дете на невежеството и бедността в културен човек.“ Ирина решава да отиде при тях въпреки опасността от партизански нападения по пътя.
  10. Отрядът на Шишко и Динко се готви да нападне гарата и бензиновия склад, който германците използват. Част от отряда вече е и синът на Стоичко Данкин. Победата е близо.
  11. Сражението с немците започва. Част от отряда спира колата, в която са Ирина, Костов, фон Гайер и мъртвият Борис. Динко е смъртно ранен, Ирина остава при него до смъртта му. Битката се ожесточава – на път е немско подкрепление.
  12. Фон Гайер е застрелян от партизаните. Ирина, Костов и трупът на Борис напускат полесражението. Немското подкрепление пристига, Шишко рискува живота си, за да спаси своите другари.
  13. Погребват Борис в Кавала. Партизаните слизат в града. Аликс умира. Ирина, Костов и Виктор Ефимич се връщат в България.
  14. Ирина отива от Чамкория в къщата в София, където е и Павел – вече генерал-майор във Военното министерство. Там Ирина среща Чингис и Данкин. Костов се самоубива с пистолет. Става ясно, че Шишко е загинал, Блаже също е мъртъв. Павел и Ирина отпътуват за родния си град, примирени с мисълта, че любовният им трепет от първата им среща в Чамкория е недостижим.
  15. Павел посреща края на войната в Словакия. Става ясно, че Ирина се е самоубила с лекарства.

Няколко думи за Борис и неговия свят:

Светът на Борис е „нищо освен върховен цинизъм и нравствена тъпота!“, свят, „изграден върху кръв, насилие и грабителство.“ Свят „на върховната власт, лукса и удоволствията“. „Имаше някаква страхотна безсмислица във всичко това.“

„Бих желал да заприличаш на мене, да станеш силна, да се отървеш най-сетне от тази смешна чувствителност…“ (Борис към Ирина)

Борис:

  • „изглеждаше с успехите си много силен, но всъщност беше слаб и страхлив и се спасяваше от малодушието си с бягство при алкохола“
  • „само едно морално нищожество, безплодна и дребна душа, оскъден интелект, способен само към безскрупулни търговски операции“
  • „Всичко, каквото беше постигнал, можеше да се извърши от всеки аморален хитрец, ако разполагаше със средствата, които му беше дала Мария. В душата му липсваше колорит. Тя беше лишена дори от дилетантските наклонности и снобизма, на които се отдаваха длугите тютюневи господари.“
  • „само случайно забогатяло, безцветно и сухо парвеню“
  • „да трупа пари, които у него събуждаха само грандоманията на нищите духом и жестокостта на страхливец, докопал случайно властта“
  • „нищожество, издигнато случайно от жена“
  • „не приличаше поне на корав разбойник, а само на слаб, жесток и малодушен джебчия“
  • „все по-кален, все по-невзрачен и жалък ставаше той“
  • „оголен и тъп, лишен напълно от морално съзнание, от елементарна човешка способност да прави разлика между добро и зло, между подлост и достойнство“
  • „един нищожен търгаш, един изрод, един луд“
  • „сводник, който търсеше жени за германците“
  • „ограничен и замръзнал филистер, който се интересуваше само от „Никотиана“, който не прочиташе книга, не ходеше на концерти, не стъпваше в театър или изложба.“
  • „еснаф, обхванат от безумието да завладее света“
  • „Главната му страст е да трупа пари и опропастява достойнството на хората.“
  • „братоубиец“
  • „престъпник“
  • „Аз станах шампион…Нищо от това, че мога да издъхна като маратонски бегач.“
  • „напълно разстроен човек“
  • „Четиринадесет години напрегнат живот, хроничното безсъние и хиляди чаши алкохол бяха превърнали стройния някога младеж в преждевременно състарен мъж, лишен от здравословните навици на обикновените хора. Той бе леко прегърбен, сякаш под тежестта на милионите килограми закупен и продаден тютюн…от цялата му фигура лъхаше впечатление за развалина, която заплашваше да рухне…Самите очи…гледаха някак страхливо, може би под влияние на призраците, които виждаше нощем – изиграната и мъртва жена, умрелия брат, убити с тояги полицаи, изтезавани стачници, простреляни саботьори, които искаха да запалят складовете му, чиновници с потъпкано достойнство и хиляди пожълтели от никотин и туберкулоза лица…“
  • „той се увличаше много“
  • „приличаше на самотен и грохнал звяр , алчността му щеше да притисне чувството към единствената жена, която бе обичал в живота си“
  • „душата му беше разкъсвана от страхове“
  • „потискаше кошмара от престъпленията си с алкохол“
  • „предусещаше гибелта си и имаше нужда от близко същество“
  • „беше стигнал до дъното на пропастта, в която го бе завлекла „Никотиана“, бе се опомнил, бе съзнал ужасната си самотност в света, който се управляваше само от закона за печалбата. Той нямаше ни семейство, ни близки. Ледената му душа, отровена от тютюна, бе недостъпна за чувствата на обикновените хора.“
  • „Всички му се подчиняваха, но никой не го обичаше. И ето че сега проядените основи на света, който го бе издигнал, започнаха да скърцат.“
  • „Цялата „Никотиана“ и всичко, което бе постигнал досега, не струваше повече от Ирина.“
  • „Дори поривът на любовта му, така мрачен и закъснял, бе покварен от егоизма – основното чувство, което управляваше живота му.“
  • „Ти напускаш живота озлобен и безпомощен като звяр, попаднал в капан. Капанът бе твоята алчност, а мъката, която изпитваш сега, е страшното отмъщение на живота, задето изтръгна от себе си всичко човешко. Ти се превърна в безумна машина за печелене на пари, отмина любовта, не позна дори насладите, които можеше да ти създаде твоето огромно богатство…А заедно със себе си ти увлече и други хора. Ти ги подлуди със своята жажда за печелене на пари, опропасти достойнството им, замеси ги в своите престъпления…Те също пропуснаха живота си като тебе.“
  • „Водеше нездрав и безсмислен живот.“
  • „безличен, забравен човек, чиято смърт не вълнуваше никого и сега, в разрухата на света, щеше да мине незабелязано като смъртта на кое да е куче.“
  • „Дори след своята смърт генералният директор на „Никотиана“ продължаваше да трови въздуха на живите.“
  • „страхотно самотен“
  • „грабител и авантюрист“
  • БОРИС МОРЕВ
    1908-1944

Ключови моменти:

  • В Първа част, гл. 14 след разговора с Динко Ирина успява да разбере истината – Борис е косвеният убиец на баща й, той е човекът в началото на веригата, който е дал заповедта да не се вдигат надниците на работниците и да се потуши бунтът. От този момент нататък Ирина започва да изпитва отвращение към Борис. Споменатата сцена има още един ефект – когато Ирина отива при Борис в склада, там има застрелян стачник, който е искал да подпали сградата с туба бензин. Миризмата на разлятото гориво остава завинаги в спомените на Ирина, а единствената грижа на Борис е трупът да се махне по-скоро.
  • Гл. 15 в Първа част и гл. 7 във Втора част са знакови за Костов. В гл. 15 Костов най-накрая решава да разпечата писмото, което от петнайсет дни стои на нощното му шкафче, и да узнае молбата на Стефан. Поради разликата във възрастта Костов може да бъде баща на Стефан и нищо чудно, че отегченият от живота главен експерт прекарва целия си следващ предиобед в обикаляне по институциите, докато издейства заповедта за освобождаване. Всичко е готово, но…Стефан е вече мъртъв. Гл. 7 във Втора част може да се определи като втората възможност на Костов да прояви бащинския си инстинкт и най-после да отхвърли бремето на старостта, която го е заварила сам-самичък. Компанията на Виктор Ефимич не може да се счита за значима опора, като се вземе предвид, че руснакът има голям проблем с алкохола. Костов се привързва към Аликс, обикаля напред-назад в търсене на кукла за малкото момиченце с ръждивочервена коса, което би изглеждало прекрасно като млада дама в светложълта рокля. Но някой напомня на експерта, че Аликс не е единственото бедно и бито дете, което има нужда от спасение, и това пречупва мечтата му „Никотиана“ да се превърне в благодетел за нуждаещите се. Хиляди деца на работници имат съдбата на Аликс заради Костов и хората от неговото обкръжение. Аликс се превръща в една набързо изветряла мечта – Костов се разбира с Ирина, че ще напуснат Гърция след погребението на Борис. А тогава Аликс е все още жива…
  • Гл. 16 на Първа част бележи промяната в Ирина, която ще се разгръща все повече и повече в цялата Втора част. Борис моли Ирина да остане във Варна и да прави компания на фон Гайер, за да не намали германецът контингентите на „Никотиана“. Ирина приема исканото от нея като душевен еквивалент на това, което Зара постига с тялото си, но поставена на кръстопътя между обикновената нищета и силно вълнуващото я богатство, Ирина избира второто и омърсява душата си. Тази постъпка слага началото на периода на върховно безразличие към всичко в живота й, на постоянната, установена по навик жажда за сладострастие, което утолява безочливо и безскрупулно, като прибягва до фон Гайер, докато е съпруга на Борис, и до Ценкер и Бимби, когато е любовница на фон Гайер. Единственият лъч светлина пробягва с кратката поява на Павел, в когото тя се влюбва и именно заради искреността на това чувство изпитва срам, когато в гл. 14 на Втора част разбира, че Павел е прочел любовните й писма, намерени след разбиването на касата в къщата на Борис.
  • Гл. 11 и гл. 13 от Втора част колоритно обрисуват завършения резултат в морален аспект от действието на „Никотиана“ върху Борис след всички тези години, прекарани в нейна служба. Трупът на Борис се вози като пакет на задната седалка в автомобила. Когато тялото най-сетне пристига в Кавала пък всички усещат само неприятната миризма, у никой не се проявява скръб по мъртвия, не изникват спомени. Кристало оплаква тялото на Борис, но го прави по-скоро за собствено облекчение от натрупаната през годините мъка, като се вземе предвид, че в текста дори не е описана пряка среща между нея и мъртвия. Впоследствие главният директор е опят от „поп, озлобен от глада и невярващ в нищо“ и една абсурдно малочислена процесия от две момчета, един файтонджия, Виктор Ефимич, Костов и Мария. Бляскавият живот на целеустремения Борис завършва безславно.

 

 

 

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s