quot(u)esday: 43 цитата от „Железният светилник“ + ученически бележки


Пред Вас са най-забележителните цитати от „Железният светилник“,  началната книга на тетралогията, написана от Димитър Талев през втората половина на XX век. Можете да прочетете романа тук.

„Гледай да не ставаш смешен и нема кой да ти се присмива.“

„Щом си слаб и се боиш от людете, тогава те стават по-зли.“

„Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли – редом с радостта, която идва, и тъгата, неумолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?“

„Едни си отиват, други идват. Да не се затрива род и живот.“

„…колело, което се върти равномерно и безспирно, движи ли се, или стои все на едно място?“

„…човек, докато е по-млад, може да направи нещо за себе си…Иначе, като навикне да върви по един и същ път, колкото повеке време минава, толкова по-мъчно се отбива от него.“

„…само когато се появяваше някаква обща опасност, всички се сдружаваха да се бранят с общи сили.“

„Ние сме един широк залив от безбрежното славянско море…“

„Всеки народ е велик за себе си.“

„Всяко знание е богатство, но когато е знание лъжливо, то е отрова за душата.“

„Имаме свой дом и своя челяд, но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно, братя по кръв и по вяра.“

„Но людете не са като камъните в планината или като дървесата в гората…“

„Народ сирак сме ние и като не можем сами да си свършим работа, никой нема да ни помогне.“

„Казано е, че со силна вера сичко ще постигнеш и планина ще преместиш от едно место на друго…“

„…народът е голяма сила, когато е задружен и сговорен.

„…общата полза е полза за всекиго поотделно.“

„Старите да не се бъркат много в работата на младите. Старите забравят, че са били млади.“

„Младите сами нареждаха работите си, пък и работите им, от друга страна, сами се нареждаха.“

„Но понякога човек взема думите на истината, за да покрие с тях една неистина.“

„Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.“

„И гледай така да стане, та да не става нужда да чупим вратата, за да влезем.“

„А който се отдели от народа, ще остане сам и никой нема да го слуша.“

„Срамно и обидно е да пренебрегнеш, макар и неволно, някого, да не го почетеш според както му се пада по роднинство и по име, по приятелство и по дружба.“

„И защото мислеха един за друг, те не смееха да се погледнат.“

„Без хляб и вода човек не може да живее, а без другото може да живее.“

„…като се работи с ум и разум, късметът не бега от човека.“

„…а което е казано вчера – утре може съвсем иначе да изглежда, утре може и съвсем да не се споменава.“

„…като се съберат мъж и жена, събират се век да векуват, за къща, за деца.“

„Мъжът, като е за жена, слабо нещо е, лесно се предава и обърква.“

„Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.“

„…такива са мъжете. Като тръгнат един срещу друг, могат да прегазят и каквото им е най-мило.“

„На жената не прилега да е много горделива, когато я тегли сърце към некого…“

„…нема по-голема сила от женската хубост.“

„…годежът е спогодба, устройва се от двете страни животът на двама млади люде.“

„Радостта крепи и лекува.“

„Човешкото сърце е винаги жадно за радост и веселби.“

„А народът – той е тук, на мястото си, и щом стане нужда…“

„Сичко лошо за човека иде от зли люде.“

„…то е човек да търси и да събира хубост, каквато нема нигде и никой не е виждал.“

„По-лесно е да вървиш по правия път, колкото и да е върл и стръмен…“

„…не е опасно да се открие човек между четири очи. Каквото и да стане, каквото и да се каже – всичко може да се отрече.“

„Мъката разяжда човека…“

„Като върша грехове аз, вършат ги е други, може и още по-големи от моите, и ето бог ни наказва.“


 

Ученически бележки
(препоръчват се за всички дванайсетокласници, които не са чели или са позабравли романа и се страхуват, че може да им се падне на матурата, и въобще не се препоръчват за хора, които искат сами да развият нишката на действието)

Романът се развива в период от 31 години (1833-1864).

Герои:

Стоян Глаушев е герой, който присъства в действието от началото до края на романа. Стоян е от село Гранче, „силен като мечка“, двайсетгодишен в началото на творбата, той бяга в града, защото у дома си е непрестанно пренебрегван от цялото си семейство с изключение на майка си и сестра си Благуна. Стоян бяга от селото заедно с кучето си Шаро. По-късно се жени за гражданката Султана. С течение на действието Стоян се погражданява външно, става по-набожен, но остава добродушен и простосърдечен, какъвто е бил на младини.

Султана от град Преспа е известната Хаджи Серафимова внука. Останала сираче още като малка и отгледана от баба си и дядо си, Хаджи Серафим, тя е въплъщение на ограбената от съдбата чорбаджийска дъщеря, „самотен цвят на върха на едно дърво, което бе израсло буйно и високо, ала сега цяло беше обрулено, изгоряло от мълнии“, „най-хубавото чудо на нетостолюбивия и толкова хубав град!“. Пожарът в дюкяна на дядо й, подобен на пожара в дюкяна на Аврам Немтур, оставя нея и баба й сиромаси. Султана е по-възрастна от съпруга си Стоян с пет години и е властна (в отношението си към селското поведение на Стоян) , упорита (в искането си Лазар да се събере с Ния и желанието си Рафе да не идва в дома им) , грижовна (към цялото си семейство) и честолюбива (погубва живота на дъщеря си, за да скрие нейния грях и така да предотварти позора от него). Султана е „камшикът, остенът зад гърба на Стоян“, заради който Глаушев се издига в градското общество благодарение на своето трудолюбие.

Коста (Кочо) е второто дете на Стоян и Султана, но първото оцеляло. Носи същото име като майстора казанджия, който дава работа на Стоян в града. Коста Глаушев е тих, мълчалив, „редовен човек“. Той се жени за Раца и двамата имат три деца, най-голямото от които умира към края на романа.

Лазар Глаушев е втората оцеляла рожба на Стоян и Султана. Той е любимото дете на Султана, става най-ученият човек в Преспа и се обявява против гърцизирането на българите в града. Лазар е олицетворение на водача, който повлича тълпите след себе си с помощта на своите възвисени идеи. Истинската любов на Лазар е Ния, но той обича и Божана истински до последния й час.

Манда, Нона и Катерина са трите дъщери на Стоян и Султана. Докано Нона и Манда не са водещи фигури в романа, тъй като се омъжват и напускат бащиния дом, то образът на Катерина е обширно разгърнат. Тя е остроумна шегобийка, весела, закачлива, невъздържана в лудориите си. Отдава се на страстта си към Рафе Клинче и заплаща с живота си за това. За Катерина душевните качества на един другоселец са по-важни от хорското мнение в родния й град.

Климент Бенков е житар и съсед на Глаушеви. Той е член на църковната община в Преспа, по-млад е от останалите там, упорит, смел, буен, припрян, властен, умен, разумен, проницателен (усеща кога владишкият наместник го лъже), съвестен, родолюбец (той е изключително против гърцизирането на преспанци), ползотворен за общината, страда от тежки пристъпи на кашлица. Климент има син – Андрея, и дъщеря – Божана.

Божана Бенкова е дъщеря на Климент Бенков и сестра на Андрея. Тя е русокоса девойка с бяла, почти прозрачна кожа и сини очи. Божана е плаха и свенлива във всичко, дори и в любовта си към Лазар. Но освен това девойката е грижовна и самоотвержена, когато отлага годежа, за да не обремени любимия си Лазар с мъка по смъртта й.

Аврам Немтур също е член на преспанската църковна община и нравствен противник на Климент Бенков. Аврам е гърцизиран родоотстъпник, скъперник. Останал вдовец, той живее заедно със сестра си, която се грижи за единствената му дъщеря – Евгения, накратко Ния.

Евгения (Ния) Немтурова е дъщеря на Аврам и приятелка на Катерина, Божана и Стойна Нунева. Ния е красива, мургава, с черни очи и черна коса, горделива, загадъчна, вдъхва страхопочитание. Ния е страстно влюбена в Лазар, но идейните противоречия между него и баща й я хвърлят в постоянна вътрешна борба между копнежа за щастлив семеен живот и носещият нещастие дълг към най-близкия й жив роднина.

Стойна Нунева е приятелка на Ния, Божана и Катерина. Стойна е едра, тромава и недодялана и е третото момиче, търсещо близостта на Лазар. Получава я единствено, когато спасява Лазар, след като го прострелват.

Рафаил (Рафе) Клинче е другоселец, майстор, художник и резбар, дошъл в Преспа да направи иконостас за новата църква. Той обиква Катерина, а тя разпалва в него огъня на любовта, който замества дневната дажба от две оки вино и дава вдъхновение за изкуството му.

Али и Нури са двама турци, които често се навъртат пред дома на Ния. След като Лазар отказва на Аврам Немтур да стане негов калфа, той ги прогонва, но Аврам по-късно се сближава с тях. Впоследствие Али е този, който срещу пари прострелва Лазар.

Резюме (глава по глава)

I част ХАДЖИ СЕРАФИМОВАТА ВНУКА

  1. Стоян Глаушев бяга от село Гранче в град Преспа, след като удушава хрътката на бея.
  2. Първият ден на Стоян в Преспа.
  3. Стоян понечва да се върне в село Гранче, но се отказва.
  4. Султана – Хаджи Серафимовата внука – приютява Стоян Глаушев в своя обор.
  5. Стоян постъпва в работилница на казанджии.
  6. Тасо, вуйчото на Султана, се противи срещу жителството на Стоян в обора, но Султана настоява селянинът да остане при тях.
  7. Историята на Хаджи Серафим и клюките за Стоян и Султана.
  8. Стоян и Султана се женят.
  9. Църковната община в Преспа мъмри Стоян за брака му със Султана.
  10. Става ясно, че бабата на Султана е починала скоро след сватбата. Стоян се погражданява, а първият майстор, при когото работи (Кочо), се съгласява да го учи на казанджийски занаят.
  11. Султана ражда момиче, което не след дълго умира.
  12. Второто дете на Стоян и Султана – Коста (Кочо), расте. Ражда се трето дете – Лазар. Стоян напредва в занаята, а Султана изчислява, че след няколко години съпругът й ще може да отвори собствен дюкян.
  13. Стоян отваря свой собствен дюкян. Междувременно Султана ражда още пет деца, от които три момичета – Манда, Нона и Катерина – оцеляват.

II част В ТЪМНИ ВРЕМЕНА

  1. По идея на Климент Бенков църковната община в Преспа решава да построи нова църква.
  2. Битолският владика сменя своя наместник в преспанската община с грък, който не говори български. Преди това наместникът е бил преспанец. Климент Бенков се гневи срещу промяната.
  3. Климент Бенков отива в Цариград и се връща с ферман за построяване на нова църква.
  4. Владишкият наместник посещава елинкото училище и това на даскал Божин, където най-напредналият ученик е Лазар Глаушев.
  5. Аврам и наместникът предлагат на Стоян и Султана да пратят Лазар в елинското училище, а по-късно може дори в Атина. Климент убеждава родителите да пратят Лазар заедно с Климентовия син, Андрея, да учат в Охрид.
  6. Общината се обединява срещу Климент. Немтур го обвинява в кражба. Климент умира от болестта си, свързана с кашлицата. Лазар и Андрея се връщат от Охрид.
  7. Започва строежът на църквата. Стоян решава да приюти в дома си един рилски монах.
  8. Монахът нощува у Глаушеви и оказва голямо идейно влияние върху Стоян, Лазар и Катерина. На другия ден владишкият наместник наклеветява монаха и последният бива прогонен от Преспа с бич. За пръв път се появява образът на железния светилник.
  9. Турските власти възпрепятстват освещаването на мястото за новата църква.
  10. Вечер в дома на Стоян Глаушев – всички са събрани около железния светилник, а Султана крои планове за задомяването на Кочо, Манда, Нона и Лазар.
  11. Лазар Глаушев произнася реч в старата църква. Народът дружно започва градежа на новия храм.

III част НАРОД СЕ ПРОБУЖДА

  1. Ния, Божана, Стойна и Катерина седят на черга край чешмата на Глаушеви. Идва изгорилият крака си с разтопен бакър Лазар. Кочо вече е женен и има дете. На Нона й предстои да мине под венчилото.
  2. Става ясно, че преди да си изгори крака, Лазар е написал 10 наредби за еснафите и заедно със своите привърженици е отворил Народно читалище „Просвета“. Докато Лазар е на легло, Стойна, Божана и Ния го посещават или му носят неща за ядене.
  3. Новата църква е готова и осветена с името на св. Георги. Майстор Рафаил (Рафе) Клинче пристига в Преспа да направи иконостас за храма. Лазар приютява Рафе у Глаушеви.
  4. Лазар е повикан в дома на Аврам Немтур – бащата на Ния предлага на Глаушевия син работа като негов калфа. Лазар отказва, защото предложението е отправено на гръцки, а на излизане случайно среща Ния и прогонва двама турци, Али и Нури, които я причакват пред дома й. После младежът изрича в читалището казна срещу гърцизирането и накрая отива с Андрея в дома на Бенкови. Там двамата решават да станат ортаци (съдружници) в занаята, оставен на Андрея от баща му (житарство). Сърцето на Лазар вече клони повече към женитба с Божана, отколкото с Ния.
  5. Лазар по заръка на майка си отива да предупреди Рафе да си потърси друго място за живеене и се досеща за взаимоотношенията му с Катерина. Става ясно, че Манда вече е омъжена и не живее в дома на Глаушеви. Лазар казва на родителите си за съдружието с Андрея, а Султана и срещата с Ния по-рано през деня отново усилват невъзможния му копнеж по нея.
  6. Владишкият наместник отива в читалището при Лазар, двамата спорят. Лазар и Андрея започват ортаклъка (съдружието) си. Рафе Клинче вече се е изнесъл от дома на Глаушеви, но още има възможни намерения към Катерина.
  7. Лазар прави събрание в читалището и скоро се стига до промяна в членовете на общината. По-късно, покрай спорове между българи, власи и владишкия наместник дали да се пее на гръцки или на славянски в новата църква, Лазар е арестуван, но не след дълго е освободен.

IV част КОРЕНИ И ГРАНКИ

  1. На сватбата на Нона Божана припада, защото се предполага, че страда от болестта, която е поразила баща й, Климент. Лазар й обещава, че като оздравее, ще се ожени за нея. Катерина признава на Лазар, че е била при Рафе.
  2. Ния и Лазар се срещат отново, когато младоженецът идва да прибере Нона. Катерина казва на брат си, че Ния е готова да избяга от дома си заради него, ала той припомня, че е дал обещание на Божана.
  3. Султана решава на всяка цена да откаже Лазар от Божана и да го събере с Ния.
  4. Султана отива при Ния и й доказва, че Лазар я обича и че за тях двамата нищо не е изгубено.
  5. На Божик (Коледа) Лазар и Божана отлагат годежа си с една година. Аврам Немтур праща възрастен човек от общината (хаджи Захари Мирчев) да иска Лазар за зет. Той отказва. Аврам отвежда дъщеря си Ния в Битоля.
  6. Народни вълнения срещу фанариотите. Разгласяване на слухове за предложението на Аврам което Лазар не е приел. Божана отново се разболява.
  7. Рафе иска от Лазар съзействие, за да се ожени за Катерина. А и тя вече е бременна от него.
  8. След като Лазар казва на майка си за бременността на Катерина, Султана обещава на дъщеря си, че ще я омъжи за Рафе, но при условие, че тя пие билки, за да пометне. Божана умира.
  9. Катерина изпива билките за помятане и умира.
  10. След организирания от Лазар народен бунт срещу черковното пение на гръцки Аврам Немтур и владишкият наместник решават да платят на турчина Али да убие Лазар.
  11. Преспанци начело с Андрея Бенков гонят владишкия наместник от града.
  12. Кочовица ражда трети син, Лазар заръчва да го кръстят Кирил. След дванайсетдневна борба с раната от изстрела Лазар започва да оздравява.
  13. Турчинът Али подпалва дюкяна на Аврам. Старецът получава три удара. Ния се връща в Преспа. След третия удар баща й умира. Подготвя се сватбата на Лазар и Ния. Рафе завършва иконостаса за новата църква.
  14. Сватбата на Ния и Лазар. Рафе показва на Стойна Нунева, че е скрил своя образ и този на Катерина в завършения иконостас.

Забележка: Главите в резюмете са подредени последователно, въпреки че в електронната версия на романа някои от тях са обединени и се губи номерацията. Резюмето е въз основа на оригиналните и обединените глави от това издание.

Ключови моменти:

  • Във II част, гл. 2 се поставя началото на един от водещите конфликти в романа, българи-гърци. Новият владишки наместник се съюзява с власите, турските власти, както и с някои родоотстъпници като Аврам Немтур и спъва всички опити на българите да изградят нова църква и да наложат славянския език в духовенството и просветата.
  • Във II част, гл. 6 е показана чувствителността на бореца за народното дело. След като се завръща с фермана (указа) за новата църква след цели 4 месеца, прекарани в Цариград, за да спести пари от рушвети, Климент Бенков е обвинен от Аврам Немтур, че е откраднал остатъка от осемте хиляди гроша, дадени му в началото. Тази долна клевета унизява Климент и, може да се каже, отключва болестта му, която се оказва пагубна за видния преспански общественик.
  • II част, гл. 8 се оказва ключова за по-нататъшното развитие на набожността у Стоян, загрижеността за обществените дела у Лазар и засиленото внимание у Ния към душевността на хората. Рилският монах, който оставя щампата на Иван Рилски в светилника, обединяващ елемент за семейство Глаушеви, е мъченикът, който донася духовността в дома на Стоян Глаушев.
  • II част, гл. 11 е началото на обществената дейност на Лазар Глаушев. За пръв път той се осмелява да се изправи пред преспанския народ и да изложи идеите си.
  • III част, гл. 1 и 2 показват чувствата на всяка една от трите девойки – Ния, Божана и Стойна, към обекта на тяхната любов – Лазар.
  • В III част, гл. 3 започва близостта на Катерина и Рафе, която довежда до трагичния край на най-малката Глаушева дъщеря. По-късно Лазар обвинява себе си, че е довел майстора у дома.
  • III част, гл.4 е ключова за по-нататъшното развитие на Лазар в романа. Отправената на гръцки молба към него е олицетворение на голямата идейна бездна, разделяща Глаушевия син и Аврам Немтур, и това се оказва пречка за щастието на Лазар и Ния. Прогонването на двамата турци от портата на Ния пък става причина по-късно Али на драго сърце да се съгласи да стори зло на Лазар. От деня на отказа на Лазар у Аврам Немтур се засилва омразата към младежа, който буни народа в Преспа, а Ния се отдалечава от Катерина и дома на Глаушеви, защото е засегната горделивостта й. От друга страна, уговореното съдружие между Андрея и Лазар тласка последния към другата крайност – свенливата Божана.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s