12 месеца до по-малко пластмаса: Януари


Всичко започна с десетгодишното предизвикателство, което напоследък нашумя в социалните мрежи. Малко след това попаднах и на публикацията ,,Единственото десетгодишно предизвикателство, за което трябва да говорим“.
Снимките показват как за 10 години големи ледници са се смалили значително, коралови рифове умират, полярни мечки нямат достатъчно големи ледени площи, където да си починат от плуване, или дори умират от глад.

После попаднах и на едно клипче на National Geographic с измършавяла до неузнаваемост полярна мечка, която търси храна във варели на сушата. Въпреки че из цял свят има съмнения доколко съдбата на точно тази мечка е пряко свързана с глобалното затопляне и замърсяването с пластмасови отпадъци, видът на това иначе пухкаво и симпатично животно ме накара да се замисля повече за това колко много аз лично замърсявам.

Вдъхнових се от английската песен „Дванайсет дни до Коледа“ и се завръщам в  блога с моето лично предизвикателство – „Дванайсет месеца до по-малко пластмаса“.
Всеки месец ще си поставям цел как да намаля пластмасовите отпадъци в ежедневието си и едновременно с това старателно ще спазвам целите си от предишните месеци.

От днес си обещавам, че спирам да използвам чаши за кафе за еднократна употреба. 

50221104_1153279511515513_6790469360856072192_n

Обикновено пия кафето си на място, но понякога се случва да ми се наложи да го взема за из път. Наскоро ми подариха прекрасна чаша за кафе от бамбук, която мога да си нося с мен. Какъв по-добър момент от сега да започна да я използвам! А ако не я нося със себе си – или ще си изпия кафето на място в порцеланова чашка, или просто ще го пропусна, докато не се прибера вкъщи. И, разбира се, край на ползването на уличните кафе машини, които не само че не правят хубаво кафе, но и няма как да не използват пластмасови чашки.

Еднократните чаши за кафе създават отпадъци, които не могат да се рециклират, тъй като капаците им са твърде малки, а самите чаши най-често са направени от картон, покрит с тънък слой пластмаса, а тази ,,слав“ не може да се рециклира. И накрая отива в морето.

Освен това всеки месец ще ви запознавам и с действията на известни личности за по-малко пластмаса. Този месец това е Брайън Мей, китаристът на Queen, които спечелиха още много нови почитатели след филма ,,Бохемска рапсодия“. Ето какво пише Мей в профила си в нстаграм:

View this post on Instagram

What’s wrong with this picture ? Now that we know the appalling damage to the life of this planet that is caused by plastic waste, how can this penny not drop ? How can we NOT recycle plastic bottle tops like this ? How many millions of tons of waste plastic per year are dumped unrecycled because of this policy ? After all the huge fuss about plastic bags, and what seemed like a national resolution to end this dreadful pollution, how DARE my local authority tell me that I can’t put this bottle top in the recycling bag ? What’s the excuse? The manpower necessary to sort them out is too costly? The machines get gummed up? NOT GOOD ENOUGH. Can we really stand for this? Here’s an idea. Let’s appeal for someone to come forwards and lend us a brown site to make a BOTTLE TOP MOUNTAIN. Then let’s find somebody who can recycle bottle tops and make them into something useful. And give them the project of converting the mountain into new goods. And finally we will shame the government into dealing with this national disgrace. Can we really stand for this? Here’s an idea. Let’s ask someone if they can supply us with a site to make a bottle top mountain. Then we’ll find somebody who can recycle bottle tops and make them into something useful. And finally we will shame this government into dealing with this national disgrace. Anybody with me? Bri

A post shared by Brian Harold May (@brianmayforreal) on

„Какво сбъркано има в тази снимка? Щом вече сме наясно с ужасяващата вреда, която пластмасовите отпадъци нанасят върху жителите на тази планета, как може да не разберем това? Как може да НЕ рециклираме капачките на пластмасови шишета като това тук? Колко милиона тона пластмасови боклуци всяка година се зарязват нерециклирани заради тази политика? След небивалата суетене относно найлоновите торбички и привидното национално решение по въпроса за това ужасно замърсяване, как СМЕЯТ моите местни власти да ми казват, че нямам право да сложа тази капачка в торбата за рециклиране? Какво е оправданието? Човешкият ресурс, необходим да ги отдели от останалия боклук, е твърде скъп? Машините се задръстват? НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ПРАВДОПОДОБНО. Можем ли наистина да толерираме това? Ето едно предложение. Да помолим някой да ни помогне, като ни предостави празна площ, където да направим ПЛАНИНА ОТ КАПАЧКИ НА ШИШЕТА. После да намерим човек, който може да рециклира тези капачки и да ги превърне в нещо полезно. И  да му възложим задачата да превърне планината в нови изделия. И накрая ще накараме правителството да се срамува, че не се е справило с този национален позор. С мен ли сте?“


Последвай ме в Instagram, за да виждаш как се справям с предизвикателството за по-малко пластмаса ежедневно!

Харесай страницата на блога, за да виждаш още публикации всяка седмица!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s