Архив на категория: слободна жена

Напредваща ретроспекция

Идеалистичните сърца пламтят,
изтръпналата кожа посинява,
новините днешни спокойно варят
историческата памет корава.

Разпадат се старите черни дъски,
разбиват се бели от кръв павета,
а вчера строшиха съвсем до трески
отчуждена сграда на комитета.

Но лъвовете нямаха вериги,
свободата мереха с предаността,
га претоварени от чест талиги
маршируваха с ботуши пред смъртта.

И нашето замалко да отхвръкне,
изпосталял от равнодушие щърк,
чужда лапа в сърцето да ни бръкне,
тогази още да го бележи с сърп.

В долапа долу скрита книжнината,
до постелята – жилава тояга,
на туй, че българи сме и в червата,
съдба ни предвидливо се обляга.

слободна жена

Стихотворението бе изпратено в V Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“

Реклами

Безедипие

„На тебе ти умората отива” –
така крещеше денем Сфинкса в Тива
на първия смелчак, който си позволи
жената животинска да срещне с очи.

„На тебе ти умората отива,
а щастието трябва да загива,
поробено от властна черна жал,
възцарствала върху ума ти цял.

Мисли с ридание, подсмрък, плачи,
липса на сигурност чинно влачи,
с бразди от сълзи е гримасата красива,
ще дойде да ѝ се порадва цяла Тива.”

И идеха, прииждаха люде безчет,
пазеха си с усърдие най-кротко ред ,
а Сфинкса – твар в нов речник садистична
пееше песен на палач отлична.

Ревеше в глас тълпата, не вярваше в ума си,
като от котва замъкната бе от духа си,
надолу, все надолу, до заякваща река –
тиванци се удавиха във собствена сълза.

Навръх Олимп – амброзия и също звучен смях.
Там богове са всички и изобщо не е грях
по-рано въобразен Едип от плът
миг да не намерят – да го създадат.

Софокъл не умря насред рецитала,
но славата му се бе поразпиляла.
Един спасен, много – не, е ли оправдание
за безедипието, или порицание?

слободна жена

Стихотворението бе изпратено в V Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“

Механизъм

Сърцето е тиктакащата бомба,
във черепа пък динамит е скрит,
отдавна изкопана катакомба
придава си нестрашен вид.

Различни във рода монети злато
в прозрачен са заключени сандък,
изтичат през улук мечти богато,
пленените сънуват в кръг.

Животът има точно две обвивки –
стъкло и възбудима с мисълта,
последната осмисля придобивки,
полагат другата в пръстта.

С любов и ум като живееш,
най-малко време ще пилееш.

слободна жена

Стихотворението бе изпратено в V Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“.

Трети юни

на Д. П. И.

Да се родиш в третия ден на юни
пет години, преди да падне режима,
от стъпките по черноморски дюни
и копнежи в крайсливенска зима.

Да си по-малкият син, който обаче
в деня за училище с липса голяма
драска душа си невръстна как плаче,
мама вече не е само мама.

Момчето порасна – превърна се в мъж,
пак трети юни е – в календарно дихание,
той не е ангел, камо ли злодей могъщ –
все на деня ще липсва най-исканото пожелание.

24 май

„Желязото се кове,
додето още парѝ,
светът пак ще рече, че
няма вечни камари.“

С душа богата надарен
страдаш, чувстваш и твориш,
дор живеца уязвен
в дните нощни не щадиш.

Животът е мъчение,
изкуството е рай,
творбата е спасение
в сивия безкрай.

Прободеното с мисъл
култура го наричат,
вечно да търси смисъл
битието тя обрича.

Когато пак зачезнеш,
а всичкото блести,
труда над теб въздигнеш,
сърце си кажеш ти…

Тогава умира тя –
безнадеждност и забрава,
някъде парче звезда
завинаги без смърт остава.

слободна жена

Честит ден на славянската писменост! Честит празник на просветата и културата! Следете страницата на блога във Facebook, където цял ден ще се публикуват стихотворенията, свързани с изкуството и културата.

Чуждоземци

Изведнъж ще ги чуеш
там, в равнината,
и се чудиш защо не кръжат
в на моретата небесата.

Над тебе летят по една чайките,
безкрайно далече от топлия бриз,
а ти си един в тълпата на майките,
които им дават пръчки от грис.

Ти един ги приветстваш със радост,
нали сте с една орисия –
под звуци на чезнеща младост съдбата
ви дава мечта с вик: „Гони я!“

Те пискаха странно, дори насмешливо –
твоя поздрав на мене предадоха!
Чуждоземци сте вие с плашливо огниво –
колко хора пламък ви дадоха?

xxii.v.mmxv

слободна жена

Антиквариат

Вехти са дрехите,
вехт е хомотът,
от детските плачове още
вехт е животът.

Вехт мироглед
у песимизъм свеж;
в ад слънчоглед
покрит е със скреж.

Вехтите погледи
на старите думи,
само тъжни обреди
царуват в ума ни.

Усмивки забравени
и прашни копнежи,
в тъга изподавени
невръстни кроежи.

Сто слоя антика
с кирливо покритие,
ала нещо прикрива –
то не сред антики е.

Отвътре бълбука
без цвят и без пушек…
Чуй! Току засвирука
душевният спусък.

Ти виеш на древност
като след опиат,
ала твойта душевност
не е за антиквариат.

xxi.v.mmxv

слободна жена