Архив за етикет: глава

Даваме

Задачи ни дават неразрешими
и след като разочарование оставят,
един-два учебника тупват върху купчини непоносими
и после нас скоропостижно забравят.

Те се прозяват отегчени,
давайки неискани съвети,
срещу очите ни, по-малко отчуждени
изливат с гнус изпълнени куплети.

А вътре в нас чудовището вярно
час подир час разбива си в стена главата
и самобичува се – щом чуй за бъдещето си навярно,
не вярва то, че нявга би сменила се съдбата.

Дори да ги решиш, дори да ги оставиш –
ти винаги ще бъдеш само душица от тълпата,
докато не решиш, че правиш там, що правиш –
дори да се самозапалиш, ще разгориш искрата.

И пламъкът невръстен, все още недорасъл,
не ще ти дава нощем мир, за да заспиваш;
наместо туй ей там, на рафта с книги попрашасал
у старите неща все смисъл ще откриваш…

Ще минат месец-два, година може би,
в която ти ще видиш още разпалени искри;
ще разбере със трепет майка ти, че детето ѝ гори,
а то ще чака пламенно експлозия от зори.

И щом започнеш с радост да казваш „сбогом“ на съня,
на челото ти ще блести БЪЛГАРИЯ,
ще вика единен на цял народ гласът:
Ти беше! Ти запали я!

vi.v.mmxv

Смолян

слободна жена

DSC02226

Реклами

НИРВАНА

Какво от туй, че ходил си
на нощно шоу във Версай,
без спирка и посока бродил си
невиждащ – пред носа ти – Рай!

И докато много страшно мислят,
че облаците спят в нощта,
тревоги всред луна увисват,
пораства тихо нечия душа.

Нирвана беше тук и си отиде.
По-преди нея беше ти.
От нея спомените – като миди,
а липсата ти не гнои.

Нирвана е тогаз, когато
в мастилницата нищо няма
и мислиш, си изписал всичко,
а то – предговор на глава голяма.

Нирвана е безвремие и безживотие,
безчувствие със давност пряма…
Вселената в миг без пилоти е,
страстта до съвестта задряма.

Нирвана е без вятър, краснолика –
единствен нужен нам сезон.
В ума ти Слънце от Луната блика,
под него кротичко пасе бизон.

И ето – облаците идат,
потеглили към нов живот,
чернее се отдолу ридът –
наокол всичко е измамен гроб.

iv.iv.mmxv

слободна жена

image