Архив за етикет: гостуване

Трайно нанесеният от българи спомен за един грък

Най-хубавите неща стават случайно. Без да си се подготвял за тях предварително, без да си се интересувал кога най-накрая ще пристигнат тия билети, за да си купиш един за най-хубавото място – втори ред по средата, без да знаеш кой ще излезе на сцената. По гореописания крайно организиран начин бях отишла да купя два билета за гостуващото в Смолян представление „Балкански синдром“ на Малък градски театър „Зад канала“, когато жената на касата ме попита: „Ами ще ходите ли на балета, знаете ли колко е хубаво?“. Е, ще ходим ли?

Моите родители понякога ми разказват една история, почти легенда за самата мен. Преди петнайсетина години на Античния театър в Пловдив пак е имало балет. И нашите са отишли с мен и едно приятелско семейство, което също довело детето си. Завръзката се крие в празна бутилка от кола и предполагаемата липса на джентълменство у онова малко момче, което е отказало да ми я даде. Започнала съм да рева с глас – силно и продължително. Казват ми дори, че за момент изпълнителите трепнали на сцената, а баща ми се е опитал да ме изведе по възможно най-бързия начин. На другия ден в един от пловдивските университети преподавателите се възмущавали от детето, което прекъснало спектакъла предишната вечер. Баща ми споменал, че го познава, а след като обяснил откъде, мнозина му казали, че имам талант за оперна певица.

Ще ходим на балет, разбира се, дайте ни билети. По средата да са. 13-ти ред? Чудесно. Никога преди не съм седяла по-далеч от сцената. Но това не е важно. Целта ми е да се сдобря с балетното изкуство. Стъпка първа: опознай артистите, като отидеш да си вземеш кафе от машината в служебния вход на театъра, и ги виж как пушат.

„Зорба Гъркът“ всъщност се е появил като главен герой в книгата „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис, която между другото си купих, след като гледах балета. По-късно Микис Теодоракис, днес на 90 години, написва музика по нея. Хореографията и либретото са на Лорка Масине, а изпълнителите – ансамбълът на Софийската опера и балет.

Стъпка две: изживей антракт и разбери кому е нужен. До ден днешен не съм ходила на театрално представление с антракт, но пък много ми хареса тази 15-минутна пауза, в която можеш да обсъдиш впечатленията си от видяното до момента, докато балетните артисти изпушват по цигара или взимат глътка въздух преди следващия час, изпълнен с енергични стъпки.

Да Ви кажа ли какво научих като зрител на „Зорба Гъркът“? Аз обичам да гледам балет. Обожавам. Нямаше нещо, което да не ми привлече вниманието – като се започне от музиката, мине се през хореографията и се стигне до костюмите. Буквално бях зяпнала от приятно изумление и искрено се радвах на това, което се развиваше на сцената.

Стъпка три: научи се да пляскаш продължително. Последните акорди от записа на преобразеното за балет сиртаки приключиха. Започнаха поклоните. Пляскахме, пляскахме, пляскахме и никой от публиката нямаше намерение да спре. Музиката отново започна, последните стъпки бяха повторени. После потретени. Вероятно е имало и четвърти път. Спомням си само, че продължихме да пляскаме, докато на българските варианти на Зорба и Джон им пролича, че ако още един път излязат на бис, вероятно ще припаднат от изтощение.

„Зорба Гъркът“ – софиянци, гледайте го на всяка цена, а несофиянците веднага да си купуват билети, ако балетът гостува в техния град.

zg1

 

Реклами