Архив за етикет: Йордан Йовков

weDNESday: Заралийската „Албена“

Албена…Езикът се гали от сонорните съгласни, препъва се от едно „б“ за устойчивост, продължава през „е“-то и се връща към загадъчността на свободното „а“. Спорен драматичен женски образ – така я определя едноименният конкурс за художествена проза. „Грешна беше тая жена, ама беше хубава!“ остава да възкликва Йовков и до днес чрез зрителите на превърнатия в пиеса разказ.

Лято е. Смрачава се. Железните врати с табелката „Забранено влизането на външни лица“ още стоят затворени. Отражението на развълнуваните, обхванати от сценична треска, пробягващи през сцената актьори се изкривява в огледалните прозорци на Регионалния исторически музей в Стара Загора. Малко по-късно се отправям към първи ред и с почуда откривам, че има хора зад декора. Сцената е покрито с черно пространство на нивото на зрителите на предните места. Няколко чувала са струпани вляво, нещо голямо е затворено в центъра. „В Лапидариума няма да могат да направят дървото“ – предупреди ме Диана Кирилова, към която отново изказвам благодарност за поканата и гостоприемството.

Театърът е старозагорският драматичен „Гео Милев“. Режисьор е Ивалин Димитров. В ролята на Албена бе Светла Рангелова. В други случаи се изпълнява от Тихомира Темелкова, известна вам от „Без докачение, моля…“, но никога и от двете, както погрешно мислех в началото. Куцар оживява чрез Ивелин Керанов, а господарят му, Нягул, се играе от отлично познатия Ви Делян Илиев. Димитър Митев преследва Албена в ролята на Сенебирски. Поради наскоро оздравял счупен крак кметът, Георги Райчев, бе с кецове. Нягулица е Мария Пенчева, баба Мита – Елена Азалова, дядо Власю – Димитър Карамалаков, хаджи Андрея – Стефан Делев, Гаврил – Жоро Райчев, Гаврилица – Миленка Сотирова, заекващият даскал Тодор – Цветомир Черкезов, а нетърпеливият да си смели Гунчо Митин – Илчо Димитров. Другоселците са представени от Стефан Борисов и Тодор Тодоров, а Мариница – от Мария Енева или Светла Тодорова в зависимост от обстоятелствата.

Коминът на Нягуловата мелница започва да пуши, а чорбаджията ходи наляво-надясно и постоянно търка ръцете си с кърпа. Междувременно кметът се напива в компанията на Сенебирски, а Нягулица и Албена се редуват да носят на любимия си гърненца с топли гозби. Режисурата набира скорост, за да се разгърне изцяло в действията на Куцар и…после трите върха на любовния триъгълник попадат в една равнина. На зрителя остава само да се отдаде на чувствата или ако е на първи ред, да се остави да бъде погълнат от погледа на разкъсвания от терзания Нягул. Музиката на „Исихия“ допълва случващото се с фолклорни напевни ритми, задълбаващи в кладенеца на загадката.

Най-добре е изобщо да не четете разказа или пиесата, преди да сте си тръгнали от залата или Лапидариума. Достатъчно Ви е да знаете единствено, че в основата на действието стои същото нещо, което присъства и в „Око под наем“, но тук то е проблем, пречупен през шаблона на патриархалната общност, въпрос, който залага на карта честта и честността. Разбира се, двата спектакъла се различават по жанр, но съм убедена, че Албена ще остане дълбоко врязана във Вашите спомени.

„Албена“ ще се играе в зала 1 на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян на 16.10.2015 (петък) от 19 часа. Отидете!

Тихомира Темелкова в ролята на Албена е на плаката и на брошурата за едноименното представление. 13-ти юли беше

Тихомира Темелкова в ролята на Албена е на плаката и на брошурата за едноименното представление. 13-ти юли беше

 

Реклами

saTUR(N)day: „Майстори“

Май това е втората публикация с етикет saTURNday, която пиша. Така е, защото напоследък не ми се е случвало да прочета някоя книга докрай. Това обаче съвсем не се дължи на скучен сюжет или липса на четива. Напротив – просто толкова много книги ме очароват и започвам да ги чета, но в някой момент се появява поредното книжно изкушение, обещаващо още по-интересни истории или познание, че предишната книга веднага бива изоставена. Обаче днес е изключение. Колко хубаво пък би звучало – „Днес е едно приятно изключение“, защото тъкмо спогледах носталгичното К Р А Й на драмата в четири действия „Майстори“. Скоро вероятно ще пиша още неща около това заглавие, но засега Ви предлагам някои от най-впечатляващите цитати и кратко въведение в сюжета. А Вие не спирайте да четете!

„Майстори“ е една от онези пиеси, които те въвеждат в старата българщина – тогава, когато не е имало фотьойли и дивани, а всичко е било с прустове, чардаци, миндери, гайтани и тем подобни, чието значение някой път така и си остава, неоткриваемо. Ала, както и при Йовковата „Албена“, тук също този патриархален български свят е представен някак тайнствено и привлекателно заради самите обичаи. Албена си имаше майстора на мелничарски камъни, Нягул, тук пък Рачо Стоянов ни въвежда в интересната едновремешна действителност на майсторите резбари с техния еснаф, своеобразни закони и доказателства за умение. Като че попаднала на грешно място в този изпълнен с усилен труд и красота е едната от двете героини – младата Милкана. Кои са Найден и Живко и какво общо имат с Милкана и майсторите ще разберете, ако прочетете творбата на Рачо Стоянов или ако посетите Родопския драматичен театър в зала 1 на 23 май от 19.

А ето и цитатите:

„Ако мъжете слушаха жените, светът наопаки щеше да се обърне.“ (Гена)

„А който младост попилее и дарове загуби, сам си е виновен и нека Богу се моли да го съжали.“ (Милкана)

„Защо ми е добро име, когато един нехранимайко може да ми го почерни?!“ (Найден)

„Чест се губи, а не се краде, Найдене!“ (Живко)

„От хорски одумки и в гроб отърване няма.“ (Гена)

„Който се е отчаял, сам се е погребал“ (Добри)

„…ще победи оня, който работи.“ (Добри)

„Който не намери сили да работи, той е жив умрял.“ (Добри)

„Работя аз, събирам късче по късче душта си, просната по врани и по орли от бурята…Събирам, а все не мога да събера най-важното.“ (Найден)

„За да работи човек, сърцето му трябва да е спокойно.“ (Добри)

„Превил се, защото бил слаб, строшил се, защото бил крехък.“ (Живко)

„Обикнах те заради упорството ти. Че такъв трябва да бъде истинският майстор: горд и упорит…“ (Добри)

„Стара приказка е: всяко куче в къщата си е по-силно от лъв! Ала слабост е, когато мъжът насила иска да го обичат…Слабост е, когато потиска слабия, щом няма сила с по-силния от себе си мегдан да дели…Що стоиш и се тюхкаш? Не в къщата ти е злото, а в тебе самия!“ (Добри)

„Лоши хора! Без сърце хора! Харамии!“ (Добри)

DSC02207