Архив за етикет: Няма ток за електрическия стол

weDNESday: „Няма ток за електрическия стол“

„Знаеш ли как се нарича човек, който не чете книги?“

Ако искате в рамките на международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“ да гледате втората премиера на представлението „Няма ток за електрическия стол“ на 21-ви септември в Пловдив, няма да можете освен ако вече не сте си купили билет. Всичко е продадено.

Да предположим, че като мен седите на последния седми ред. Обградени сте отвсякъде с хора и всички мълчат в продължение на две минути пълен мрак. Не виждате дори декора, който пръв Ви направи впечатление, щом стъпихте в залата – подобно на голям аквариум, наподобяващ стъклена стая, съоръжение, в което има електрическо табло, маса и голям стол, който май ще да е електрическия. Музика и светлините започват да примигват с бърза скорост и различни цветове. По някое време си мислите дори дали не се случва нещо нередно със зрението Ви. Осветлението е синьо и вече не мига. Започва се.

Пиесата е дебют на пловдивчанина Александър Секулов. Режисьор е Лилия Абаджиева, а сценографията е дело на Васил Абаджиев. В ролята на човека, задължен да стои на електрическия стол, се превъплъщава Калин Врачански, а екзекутор е Красимир Доков.

Един затворник трябва да бъде екзекутиран с електричен ток. Но я виж ти! Земетресение предизвиква авария, пък може би и унищожението на целия свят, и започва дългото 80-минутно чакане, по време на което многократно се питате „Ще го екзекутират ли, или няма?“. Както се предполага, не може да има нещо забележително и непредсказуемо в действията на човек, който седи през цялото време, а другият около него постоянно обикаля и гледа уж обезлюдения свят през прозореца, който на мен до последно ми приличаше на огледало, но както и да е. Ето нещо, което ми хрумва в момента – ако прословутата камера за екзекуции е толкова издръжлива, не е ли възможно още една двойка екзекутор-престъпник да е оцеляла? Все пак светът е голям и екзекутират хора с електрически ток на доста места.

Уверявам Ви – ще научите доста разностранна информация по време на представлението. Като например как се нарича човек, който не чете книги, че подвижността на сперматозоидите може да се изследва, как точно и къде умират някои ангел-хранители и каква е разликата между мексиканската и испанската круша. Засегнати са важни теми като грамотността, жаждата за знание, любовта, инстинкта да убиваш и причините той да се появи. Просто всички тези неща са загатнати, накъсват се и се губят в десетината вида мълчание, сътворени от Александър Секулов. Не знам и каква беше целта на силната музика, която приглуши думите на осъдения – липса на уважение към текста ли, илюстрация на лудостта ли, но съм убедена, че в онези думи се криеха някои любопитни факти за хайкуто.

Скоро след това светлините пак примигват, измамно обещавайки някакво развитие на случката. Но уви! Някои стават, ръкопляскайки, други аплодират от местата си, а само аз и човекът от мое дясно (двете места вляво останаха свободни) не се присъединихме към тълпата.

Вероятно е Калин Врачански или Красимир Доков да вземат някоя и друга театрална награда за изпълнението си. Може би реалистичният до крайност такава, че актьорите според предварителни изявления на екипа нито чуват, нито виждат публиката, ще донесе признание за Васил Абаджиев. И това е. Едно обещаващо заглавие, при което любопитството е водещо в порива към театъра с билет в ръка, а последващите впечатления са меко казано противоречиви и водят до въпроса: „Защо за Бога изложих себе си на опасност от задушаване поради недостатъчното количество въздух в залата? Само за да чуя някакви откъслечни парчета информация?“

Брошура за драматургичния дебют на Александър Секулов

Брошура за драматургичния дебют на Александър Секулов

Реклами

Mond(e)ay: Да дишаме един и същи въздух

DSC09637

На откриване като на откриване

DSC09794

За Камерна зала лете само къси ръкави!

Мили хора,
(да знаете само как обичам тази фраза вместо „скъпи читатели“, защото преди читатели Вие сте все пак хора)
Искрено, дори сърдечно (както се научих да казвам по примера на директора на Родопския театър) моля да ме извините, че обещаните публикации за „Аз, Сизиф“, както и впечатленията от постановките в списъка ми за настоящия сезон не се появяват непосредствено на следващата сряда. Истината е, че, както е тръгнало, септември е месец, в който оценявам истинските неща в живота. Посрещнах месеца в едно спешно отделение, което ми доказа колко се подценява свободата в най-простия си смисъл – да можеш да ходиш където и когато си искаш, да си свободен да прегръщаш любимите си хора, без да провираш ръце през решетки. След скорошното ми (Слава Богу!) изписване, се заредих с толкова много приятни и незабравими преживявания, че с радост бих Ви разказвала за тях през следващите седмици и месеци, без да Ви обещавам кога точно. Щом дойде времето, ще си напиша впечатлението. Нали така, мили хора?

Първо се случи TheatAir, на който направих много снимки, а „Аз, Сизиф“ и „Чудни истории“ искрено ме зарадваха. Изминалата седмица пък остана в историята с откриването на „Сцена на кръстопът“ на 10-ти септември. Още на път за Дома на културата видях Явор Гърдев на Главната, Пловдив, от която всички се тагват. (Без мен де, защото не използвам Facebook.) Пред мястото на събитието се бе събрал театралният елит – хора като Владимир Люцканов и Петко Танчев, който има личен принос в представлението „Сестри Палавееви“ с работата по видео дизайна, главният виновник – авторът Алек Попов и драматурга на театъра – известният Александър Секулов. Настаних се на 12-тото място на 12-ти ред, точно до пътеката, и, представете си, от другата страна – Иво Аръков. Цветя от актьорите за публиката, аплодисменти на крака и едно красиво откриване на първия международен театрален фестивал, на който присъствам.

Петък нетърпеливо настъпи, а с него и безточието за представлението „Няма ток за електрическия стол“ в Камерна зала на Драматичния театър в Пловдив. Човекът до мен (7-ми ред, 16-то място??) бе един от най-забавните, които някога съм срещала. Още цветя и първа част на Нощ на музеите и галериите. Заваля такъв дъжд, че близо два часа се крихме в едно място с фурна за готвене, която ни поизсуши подгизналите дрехи, а щом пороят утихна, пак си нахлупих найлоновата торбичка на изправената новобоядисана коса и цоп-цоп към дома. Втората част на нощта, 12-ти септември, прекарахме много приятно и бездъждовно в Театър „Хенд“, където прословутият клоун Кени ръководи открита репетиция или трето четене и разиграване на част от сценария за новото им представление – „Крал Юбю“.

Днес пък предстои друго таено зрелище – „Каквато ти ме искаш“, режисирано от Теди Москов. В 19:00 на мястото на Иво Аръков и очаквайте по някое време отзиви.

Искам сърдечно да благодаря на родителите си, които освен че купиха билетите ми за всички представления, споменати тук, ме придружаваха донякъде и къде с интерес, къде с почуда, търпеливо изслушваха пресните впечатления на прага на театрите.

Също така едно огромно „Благодаря“ за Вас, мили хора, които случайно или умишлено сте попаднали на този блог. Без вярата, че някой би се интересувал от написаното и то може да му помогне, не бих посещавала храмовете на Мелпомена със същата охота и трепет, после да Ви разказвам.

Благодаря!

Mond(e)ay: Здравей отново, театър!

Изпращаме с усмивки и топли спомени август. Метат входовете пред на театрите. Д.А. и В.А. си преговарят някъде репликите, организаторки запазват хотели за цели екипи по случай фестивалите, а тръпнещият в очакване зрител се чуди какво да гледа. Ето и моят списък със спектаклите, които искрено желая да видя през сезон 2015-2016. Ако някой може да помогне по някакъв начин за осигуряване на присъствието ми или желае да отидем на театър заедно и да обсъдим след това: pipi989@abv.bg. Отзивите за посетените постановки очаквайте до една седмица след представлението, на страниците weDNESday и ТЕАТЪР в блога.

Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“, град Смолян

„Майстори“, реж. Крум Филипов
„Карнавал“, реж. Стефан Спасов
„Чичовци“, реж. Петър Тодоров
„Ромео и Жулиета от Дунево“, реж. Петър Тодоров  впечатленията тук

Народен театър „Иван Вазов“, град София

„На ръба“, реж. Александър Морфов
„Хъшове“, реж. Александър Морфов
„Каквато ти ме искаш“, реж. Стефан Москов
„Хамлет“, реж. Явор Гърдев
„Жана“, реж. Явор Гърдев
„Контрабасът“, реж. Пламен Марков
„Ревизор“, реж. Мариус Куркински

Драматичен театър „Николай Осипович Масалитинов“, град Пловдив

 „Няма ток за електричекия стол“, реж. Лилия Абаджиева    впечатленията тук
„Сестри Палавееви“, реж. Елена Панайотова   впечатленията тук
„Пет жени в еднакви рокли“, реж. Атанас Атанасов
„Евридика в подземния свят“, реж. Стайко Мурджев
„Аз, актьорът? Брат ми уби президента“, реж. Петър Карапетков

Театър 199 „Валентин Стойчев“, град София

„Старицата от Калкута“, реж. Явор Гърдев
„Колекционерката“, реж. Катя Петрова
„Приятнострашно“, реж. Галин Стоев
„Хората от Оз“, реж. Галин Стоев
„Госпожа Клайн“, реж. Стилиян Петков
„Гарванът“, реж. Бина Харалампиева
„Театър, любов моя“, реж. Касиел Ноа Ашер

Държавен куклен театър, град Пловдив

„Вграждане“, реж. Веселка Кунчева
„Великденско вино“, реж. Леонард Капон

Младежки театър „Николай Бинев“, град София

„Семеен албум“, реж. Малин Кръстев
„Момо“, реж. Веселка Кунчева
„Аз, Сизиф“, реж. Веселка Кунчева

Театър „Възраждане“, град София

„Къщата на гнева“, реж. Диана Добрева
„Човек от земята“, реж. Георги Михалков

Драматичен театър „Иван Радоев“, град Плевен

„Пролетно тайнство“, реж. Бойко Илиев

Театър „София“

„Покана за вечеря“, реж. Тея Сугарева

Театрална работилница „Сфумато“, град София

„Книга за изгаряне“, реж. Иван Добчев
„Нирвана“, реж. Иван Добчев
„Любовта на Анатол“, реж. Антон Угринов

Театър Българска армия, град София

„В полите на Витоша“, реж. Красимир Спасов