Архив за етикет: пощенска кутия за приказки

Mond(e)ay: „Да четат нещо мое в „Пощенска кутия за приказки“

Лунните жители

В една вълшебна звездна нощ, когато луната ярко греела в мрака, едно малко момче спяло в стаята си. Лунната светлина влизала през отворения прозорец и образувала златисто петно на пода. В небето проблясвали многобройни звезди. Било лято и всичко навън изглеждало спокойно.

Изведнъж нещо вълшебно се случило. Луната започнала да се приближава и да става все по-голяма и по-голяма. След броени секунди, ако се погледнело през прозореца, можело да се види само една едра пясъчножълта сфера. Стаята се изпълнила с ярка светлина и вътре станало светло като ден.

Детската фигурка под завивките се размърдала и след момент се подала една рошава глава с чипо носле и големи очи с цвят на кестен. Малкото същество учудено обърнало съненото си лице към прозореца и за миг се изплашило от видяното. Помислило, че сънува, и ощипало ръката си. Детето не можело да осъзнае какво се случва.

Неочаквано жълтата сфера отвън започнала да се променя. Десет стълби, подобни на тези, които хората използват, за да боядисват тавана, се спуснали надолу към прозореца и всяка от тях опряла пода на стаята. Десет дребни фигури изникнали като че ли от нищото и започнали да слизат по стълбите. Фигурите почти се сливали с луната, единствената разлика била в това, че странните същества били посипани с блестящ златен прашец, който проблясвал на звездната светлина.

Очите на детето не показвали уплаха, а вълнение. Усещало се дори страх, че случващото се може да е нереално. Тъмнокосото момче винаги било вярвало, че съществуват приказни същества и всяка вечер гледало звездите и небето, чудейки се къде се крият те. Детето често се натъжавало, защото никой не му вярвал – родителите му били динамични хора, признаващи само реалността, а приятелите му не обръщали внимание на неговата фантазия.

Новодошлите вече били стигнали краищата на стълбите, някои стъпили на пода, а други скачали от последните стъпала и със звучен смях се приземявали върху детското легло. След като в стаята имало десет жълти същества, луната започнала да се отдалечава, а стълбите изчезнали. След минута златистата сфера заела обичайното си място.

Детето все още било в леглото си. До него седнали две човечета, покрити със златист прашец, които се усмихвали широко, откривайки два реда блестящи бели зъби. Косите на необикновените същества били златисторуси, очите им – оцветени в най-светлия нюанс на кафявото и в тях проблясвали радостни искри, а кожата им била жълта и покрита с блестящ прашец.

След няколко мига мълчание детето попитало кои са новодошлите и защо са тук. Едно от седящите на леглото същества казало, че те се наричали ,,лунни жители” и се грижели за доброто на планетата Земя в Космоса. Пазели Земята от жителите на други планети, които били враждебно настроени към земляните. Живеели на Луната и всеки ден се редували да наблюдават Земята. Най-детайлно можели да опознаят жителите на ,,синята” планета при пълнолуние, защото много хора отивали да гледат красивата луна.

Лунните жители решили да посетят момчето, защото били видели, че то често, дори и през деня, извръщало поглед към мястото, където заставала луната. Били се досетили, че детето вярвало в необикновеността на небесното жълто кълбо и в съществуването на вълшебни същества като тях, и разбрали, че то е нещастно, защото никой не го разбира. Решили да го навестят, за да му покажат, че е право, и да му кажат, че е единственият човек, който вярва в тях.

Чувайки тези думи, момчето се усмихнало широко и разказало на лунните жители всичко за хората. Помолило те също да му разкажат повече за луната. Дългите разкази за планетите били последвани от кратка игра – жълтите същества показали на детето различни звезди и му казали как се казват.

Когато започнало да се зазорява, лунните жители рекли на земния си домакин, че е време да си вървят. Луната се върнала, стълбите отново се появили и блестящите фигури започнали да се катерят по тях. На сбогуване лунните жители казали на момчето, че всяка вечер ще му пожелават лека нощ – когато луната примигнела, това значело, че лунните обитатели пожелават лека нощ на своя приятел от Земята. След това детето махнало за сбогом, а жълтото кълбо отново се върнало на мястото си.

От тази нощ детето винаги, преди да заспи, гледало с трепет примигването на луната в мрака и се усмихвало.


 

k

 

 


Eто този отговор получих, след като изпратих приказката по-горе. Бях си направила списък с десет мечти на двайсети август и още на шестнайсети септември един от копнежите се сбъдна. А именно това, което е цитирано в заглавието. Истината е, че тази приказка я написах преди три години по друг повод, след това така си остана и „Пощенска кутия“ ми припомни, че имам подходящ материал. Случайно попаднах на темата точно в деня на крайния срок, изпратих я и ето – от първия път се получи! Както и преди съм Ви казвала – ходете на събитията на „Пощенска кутия за приказки“, вкарайте въображението в работа и пишете!

А ето го и видеото с прекрасната Биляна Запрянова и нейните синове!

 

Реклами

2015 в книги: част 1

Половината от годината, че даже и повече, вече се изниза и започвам да Ви споделям впечатленията си от прочетеното. Очаквайте следващите части съответно на 9-ти септември, 10-ти октомври и…Сетихте си, нали? Този път започвам с дамите, за да не си вкарам пак някой автогол с първата спомената книга, както стана тук.

„Моята прекрасна книжарничка“ от Петра Хартлиб е една много приятна книга, която радва хората. Реших да я прочета, защото видях в социалните мрежи как от издателството я изпращат на хората, занимаващи се с книгите и тяхното достигане до читателите. И корицата, разбира се, кой не би искал да притежава такава красота на рафта вкъщи. В goodreads книгата е отбелязата като нехудожествена литература и наистина – Петра Хартлиб разказва за нещо, случило се в собствения ѝ живот, а именно – откриването на една книжарница във Виена. Едно съвсем спонтанно решение, което от спокойния монотонен живот в Германия едва ли не хвърля нея и семейството ѝ в дълбокото, за да може много хора, влюбени в четенето, да го превърнат в своя професия. Ще останете приятно очаровани от това, как всички успяват да се справят. Драма почти няма. Много, ама много хубаво книжле!

Гери Турийска представя „Пощенска кутия за приказки – част 2“, а аз чух част от творбите на пловдивското четене в „Конюшните на царя“в Стария град. Беше вълшебно, изпълнено с много смях и горещина. Въпреки, че изданието не страда от липса на правописни, пунктуационни и какви ли не още грешки, то грабва още от първата буквичка. Започнах да чета още след като се прибрах и в мен пламна желанието веднага като започне новият сезон, някъде през септември вероятно, да изпратя текст по зададената тема. Прекрасно е да надникнеш във въображението на отделни хора, а книгата дава тази възможност с трийсетина творби от над 20 различни автори. Така че – четете, пишете и ходете на „Пощенска кутия“. Нещо друго не е толкова готино, както да се заредиш с култура и забавление на едно място!

мин„Миниатюристът“ на голямата майсторка Джеси Бъртън е книга, която съвсем случайно открих в библиотеката. Отдавна си я бях набелязала, но щом явидях пред себе си, веднага я грабнах, занесох я вкъщи и я прочетох за два-три дни – буквално ставах от неуспешните си опити да заспя, за да чета. Действието се развива в Холандия, а главната героиня – Петронела Брант, почти адашка, е момиче от обедняло семейство, което се сродява с една от най-заможните фамилии в Амстердам. Какво се случва, когато водеща роля има църквата, и защо всички домакини „оцеляват“ благодарение на миниатюрни фигурки – това ще разберете, ако прочетете „Миниатюристът“.

sht„Щастието е чаша чай с теб“ от испанката Мамен Санчес е един подарък, който дадох по-късно, защото все пак трябваше да си дочета…Заглавието ме привлече. Богата фамилия от Англия има проблеми с едно от издателствата си в испанската монархия. Кой ще ги разреши? Разбира се, че единственият млад и образован син. Но защо той изведнъж изчезва и къде ли се е скрил? Книгата е написана доста леко и приятно, подходяща е за свободното време, но само ако не сте много придирчиви. Има някои места в сюжета, където решението като че ли идва от само себе си, твърде бързо и някак „измислено“, но всепак това прави творбата приятна и ѝ придава хумористичен оттенък.

niel„Ние, лъжците“ биваме разкрити и подложени на щателно наблюдение от Е. Локхарт. Книгата е отбелязана като литература за юноши или вече известните млади възрастни, ала хич не е наивна или детинска. Както е тръгнало от началото на публикацията, богатите семейства явно са много удобна мишена за пишещите. Тук става въпрос за американска империя с три дъщери и техните деца, властен баща и починала майка. Притежават частен остров, на който заедно „задружно“ прекарват всяко от летата си. Обаче накъде ще избие жестоката богаташка участ и какво ще се случи през една от ваканциите? Лъжците ще Ви помогнат да разберете.

фмКонстантин Илиев, известен вече вам покрай „Нирвана“, е автор и на романа „Френско магаре“, спечелил конкурса за български роман на съвременна тема през 1988. Млад, ала неосъществил мечтата си да влезе в Художествената академия, студент по немска филология от София тръгва по стъпките на едно свое обещание и попада в село Остър камък. Какво ли ще се случи, като се отдаде на страстта си към изкуството в малкото селце, където от ловното дружество задължават стрелците да носят по десет крака на гарги, защото са напаст, и какъв е нравът на хората, които в малка територия са си създали свят с всичко необходимо? Просмукана с българщина книга, която приковава и те кара постоянно да мислиш: „Ами сега какво ще стане?“ Препоръчвам я с цялото си сърце! Можете като мен да я заемете от библиотеката. В Пловдив със сигурност я има!

leonЛеон Даниел ме заведе на едно незабравимо за цял живот „Пътешествие в театъра“! Режисьор, роден в Русе, завършил в Ленинград и работил във всеки един театър в България – ето това е гидът, който ще Ви придружи през централния, страничния и задния вход на храма на Мелпомена и най-вече – ще Ви покаже и обясни случващото се в забранената стая. В блога има и цитати от „пътешествието“, а тази книга бих я натикала в ръцете на всеки, който поне веднъж е ходил на театър. Горещо препоръчвам на всички кандидат-студенти в НАТФИЗ. Всъщност открих това скъпоценно творение в списъка с препоръчителна литература за режисурата за куклен театър. Ако искате да станете професионалисти и започнете да си водите записки като мен, четенето става бавно и внимателно, ала обогатява. Как само обогатява!

„Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ – чрез поезията на Е.Е. Къмингс ще успеете да убедите любимите хора, че ги обичате. Изданието е красиво илюстрирано, а всяко редче ще Ви остави без дъх. Тук става дума за сърдечен, могъщ, горещо-страстен, широк полет на въображението, който превръща всяка точка, всяка скоба, всяка несъществуваща в речника, но затова пък измислена дума във водопад от чувства, таени дълбоко, дълбоко в душата. Книга, много подходяща за подарък!

delikatnost3С „Деликатност“ Давид Фоенкинос печели сърца. Тази книга, също както и „Миниатюристът“ случайно или не закова погледа ми в библиотеката и незабавно реших, че трябва да се прочете. На корицата е известната от „Амели“ и едноименната екранизация на книгата известна френска актриса Одри Тото. Главната героиня загубва нещо скъпоценно, съществена част от нейния живот. Кандидатите да запълнят сърцето ѝ са много и най-вече на работното място. Кой получава предимство? Разбира се, че този, който притежава „Деликатност“. Чудесен съвременен френски роман на чувствена тематика.

Пейо Яворов разкрива още от поетичната си душа с пиесата „В полите на Витоша“. Романтичната Мила и твърде демократичният за времето си Христофор споделят голяма любов, ала каква е нейната  цена? Това е една пленяваща трагедия, написана въз основа на личните преживявания на поета, който благодарение на всичките си душевни премеждия вече се изявява и като драматург. Нямам търпение да я гледам на сцена!

хг„Хартиени градове“ на Джон Грийн са мястото за приключения. Още една юношеска книга като „Ние, лъжците“, но тук няма богато семейство, а момче и момиче, които живеят в съседни къщи, ала нямат време да се опознаят, докато…не настъпва една вечер за отмъщение. А в такива случаи винаги са необходими помощници, нали? Това, което най-много ми направи впечатление в книгата, беше определението за хартиен град – несъществуващо място, което картографите поставят върху творенията си, за да защитят авторските права. Наскоро излезе и филмът – да видим и той ли е толкова добър…

парфПатрик Зюскинд ни поднася „Парфюмът: Историята на един убиец“. Попаднах на филма, така да се каже, принудително, докато се връщах от една чужбинска екскурзия. Единствената ми мисъл беше: „Но какъв човек трябва да си, за да направиш това?“. Е, пет години по-късно прочетох книгата – като се отвори, няма  спиране до последната страница, изгледах филма и смятам, че и двете имат стойността на шедьоври. Пригответе се за ароматна обиколка из парфюмерийното френско градче, ала се пазете. Особено ако сте жена. Книгата е една много по-задълбочена версия на загатнатия във „Френско магаре“ конфликт: истински живот – изкуство.

захир„Захир“ на Паулу Коелю четох през зимата по пътищата между София и Белград. Определено ми оправи впечатлението след разочароващата „Изневяра“, която излезе през 2014-та. Любовта е като железопътни релси – вървят една до друга, но никога не се срещат. Приблизително това е водещата метафора, около която се върти цялата книга. Лобов, човешки взаимоотношения и „банка за услуги“, живот в Париж и пътешествие до Средния Изток. Всичко в името на захира!

Различни версии на тези ревюта и мнения за още книги можете да прочетете в профила ми в Goodreads.