Архив за етикет: три причини да спрете да използвате фейсбук

Mond(e)ay: На бебе от Facebook

На 22.06.2016 се навършиха точно девет месеца, откакто спрях да използвам най-известната социална мрежа. Ако някой от тук четящите познава мъниче, родено на тази дата, или се е сдобил с такова, ще се радвам да ми пише на pipi989@abv.bg. Изминалите месеци не бяха само време без Facebook, а също така и без Instagram, weheartit, twitter и 500px. Оставих само блога, YouTube, електронната поща и tumblr, където развивам профила си от февруари тази година. Казано накратко, имам място, на което да споделям мисли, видеа, снимки и да получавам кореспонденция. Напълно достатъчно. Facebook въобще не ми липсва и ето три причини защо…

Спрях да нося приходи на Марк Зукърбърг

В тази статия подробно е обяснено как Facebook печели по 5 долара на година от всеки потребител чрез рекламите, които поне преди девет месеца се появяваха като малки картинки вляво или в страницата „Новини“. Когато някой ви каже, че Марк Зукърбърг е едва ли не гений и затова милиардер – не му вярвайте. Просто Facebook някакси се превърна в тенденция, която така се наложи, че вече е необичайно някой да няма профил. Кой иска да изостава от модата? Цялото земно кълбо се нахвърли на формата за регистрация и лавинообразно увеличи приходите на Зукърбърг. Още си спомням как в шести клас, преди 6-7 години, не знаех що е това Facebook. После имах период на пристрастеност. Но стига вече, от мен Зукърбърг повече няма да види петдоларови банкноти. Факт е, че всички медии оправдават съществуването си чрез приходите от реклами, но поне с включването на телевизора или купуването на вестник сме подготвени за това какво ни очаква – например мача Италия-Испания от Европейското, новините за Брекзит. Има някакво ниво на осведоменост за това защо плащаме на рекламодателите чрез потребление. Във Facebook цари безцелност и именно затова човек често, щом влезе в профила си, забравя защо точно е там. Влизаш, за да оставиш съобщение на приятел, но неочаквано виждаш публикация за това какъв човек си според зодията си, а после попадаш на реклама за ръчно изработени бижута и решаваш да си поръчаш едно. Излишно е да казвам колко време се губи.

Върнах любознателността си в разумните граници

Именно гореспоменатата безцелност води и до следващата „болест“, причинявана от Facebook. Английската дума stalker, която буквално означава преследвач в престъпния, подлежащ на наказателния кодекс смисъл на думата, пречупена през Facebook идеологията означава човек, който следи всичко, което някой публикува. Така нареченото столкване понякога започва от случайно забелязване на снимка или статус на някой „приятел“, а накрая приключва с разглеждане на снимки отпреди две години, че и от по-отдавна. Това занимание е един вид отплесване като горе упоменатото изгубване сред рекламите, но в този случай освен че се губи време, се запомня несъзнателно и неприемливо голямо количество ненужна информация, запаметяват се снимки на въпросното лице, гледат се филми и се слушат песни, които то споменава в публикациите си. И от едно незначително попадане на нечий статус се стига до обсебване, което понякога въобще не е оправдано, при положение, че обектът и преследвачът не се познават лично. Това говори за уязвимостта на сигурността на личната информация, споделяна във Facebook, защото освен хората, които всеки се опитва да впечатли, много други „приятели“ също ще видят важни елементи от личния ни живот. Единственият лек за подобно състояние е преследвачът да спре да използва Facebook – когато се разглеждат личните профили на хора, без да си влязъл във Facebook, можеш да видиш единствено градовете, в които са родени и живеят и най-много предишните им снимки на профила и корицата.

Спрях да чакам отговори, сега ги получавам на момента

Колко често ви се е случвало да зададете въпрос към приятел в Messenger-a, да чакате за отговор, надявайки се, че до десетина минути човекът, който ви трябва, ще дойде на линия, но той не идва и не идва, а вие влизате поне още три пъти в профила си, защото въпросът ви спешно се нуждае от разрешаване? Е, добре дошли в XXI век, където е по-вероятно всеки да има мобилен телефон, отколкото да има профил във Facebook. Трябва ви нещо? Звъните, питате, научавате. Нито си губите времето да пишете, нито да проверявате по няколко пъти оня отсреща „писал“ ли ви е, или не…Та като стана дума, Facebook с Messenger-a си опорочи писането. Вече на въпроса „Той ли ти каза?“ се отговаря с „Ами писахме си.“ Пишем, пишем. Ама писма ли, планове ли, не знам какво. Допълнително преимущество на телефона пред Facebook съобщенията са онези моменти, в които просто искаш да споделиш моментното чувство. Случвало се е да ми се обадят след полунощ, за да ми разкажат за току-що гледано представление. Звъняли са ми след премиера на новия филм на Мариус Куркински – чух треперещия глас, усетих как изкуството беше успяло да докосне и раздвижи ежедневното светоусещане. Това във Facebook няма как да стане. Най-много съобщение от рода на „Гледах супер мега гига якото представление в Пловдив!!!“, това написано с доста емотикони отзад и изпратено в полунощ; отговор на другия ден: „Супер, радвам се.“ Да не говорим пък за споделянето на по-съкровени неща в Messenger-a на Facebook. То после се запаметява разговора на снимка, пък се праща на други, а те после ви го пращат на вас…Ходи тогава обяснявай какво точно е искал да каже авторът. Или пък ученическите Facebook разговори в процеса на ухажване… Има си специален етикет – да видиш съобщението, а да не отговориш нищо; умишлено да се забавяш с отговора и тем подобни. Време за губене да имаш до безкрая! Като искаш нещо да кажеш, звъниш. Ако нямаш номера на човека, значи не е необходимо. Да видим като се плащат минутите, как ще се ръсят празнословия със страници като във Facebook.


Вярно е, че и без Facebook пак се губи време. Като реши човек, че няма да направи нещо, винаги ще си намери оправдание. Хубавото е, че дори и да не си в профила си, можеш да виждаш съдържанието на страници, например на театри и фестивали. Сега повече ценя разговорите си с приятели и вместо да следя изкъсо отделни личности обогатявам общата си култура. И така – живот без Facebook е мисията възможна. Пробвайте и вие!

DSC01107