Архив за етикет: Хърватия

Mond(e)ay: #TogetherStronger

Европа е футбол и ако не толерантност, то поне любопитството може да подтикне нетипичните любители на този спорт като мен да се настанят пред телевизора и с интерес да наблюдават оспорваните битки на тревната арена. Гледането на Евро 2016 несъмнено кара част от зрителките да проучат някои играчи в интернет и да стигнат до следните изводи:

  • повечето футболисти са на възраст 25-28 години и ръст 1.78 – 1.88, стават татковци между 23 и 25, някои повече от веднъж
  • вратарите почти винаги са най-високите в отбора – поне 190 см
  • немкините много-много не обичат да се сродяват със сънародници, а предпочитат най-вече испанци, ганайци и тунизийци, чиито отрочета формират сегашния отбор на Германия
  • Гарет Бейл прилича на главния герой от анимационното филмче „Как да си дресираш дракон“
  • Джанлуиджи е много хубаво име

И докато сериозната фенска маса знае кой футболист в кой клуб играе, за колко е продаден и помнят последния му вкаран гол там, хората като мен правят прогнози въз основа на това как им звучи името на страната или подкрепят тази, която са посещавали. Разбира се, няма как да не знаем, че Англия, Португалия, Испания и Германия са големите клечки в този спорт, но поради неинформираното ни безразличие към футбола по принцип въобще не се страхуваме да подкрепяме Исландия, Италия, Уелс и Хърватия – последната, защото е балканска; Исландия и Уелс – понеже са симпатични, слабо населени мъничета, които ни напомнят за уюта на родното градче; Италия – заради звучното име на Джакерини, сърцатия Антонио Конте и разбира се, Джанлуиджи Буфон – капитанът, който винаги се опитва да успокои противника с усмивка, и човекът, който няма как да не харесаш и дори заобичаш.

Казват, че ако много хора силно вярват в нещо, то се случва. Уелс и Исландия са примерите за това. Мъничетата, които за пръв път излизат на голямата сцена и по детински, не осъзнавайки мащабите на случващото се, без притеснение вървят напред, за да видят какво се крие зад следващото препятствие. Ала вярата в победата не винаги се увенчава с успех – Италия и Полша отпаднаха, а пък прогнозите през ден се редуваха с успешна и неуспешна. Исландският отбор накара новите си фенове още повече да го заобичат след триумфалното пляскане с ръце след мача с Англия, стара викингска традиция, която накара хиляди да се движат като един. В името на една цел. За1.

Уелс повтори ритуала след победата над Белгия, но не мислете, че страната на драконите няма свое собствено вдъхновение, което да сподели с Европа чрез забележителните си успехи. Gorau chwarae cyd chwarae e мотото на основания през 1896 година в Уелс футболен клуб Pontyclun, което през 1922 е припознато от футболната асоциация в страната (FAW). В буквален превод „Най-добрата игра – отборната игра“, днес уелските национали използват мотото като #TogetherStronger (заедно по-силни), което най-често може да се види под снимките им в Instagram.

Евро 2016 приключва в неделя и не ни остава нищо друго освен някакси да запазим вдъхновението от него. #TogetherStronger, което е изключително приложимо за футбола и всички останали отборни спортове, може да се приеме и като по-опростен, по-разбираем вариант на нашето „Съединението прави силата“. Заедно. заЕДНО. За1. Всеки със своите силни черти и неповторими цветове на характера си да се съедини с други. В името на една сърцата цел. В стремежа вярата заедно да е толкова силна, че да предизвика осъществяването на мечтата. При неуспех – някой да утеши другия, както Антонио Конте прегърна неуспелия да сдържи сълзите си Джанлуиджи Буфон. А след това заедно да се продължи към нова цел, защото всяка мъртва мечта има дъщеря, чрез която остава жива с единствената разлика, че обстоятелствата на пътя, който да бъде извървян заедно, са други.

#TogetherStronger, защото след всяка нощ идва изпълнено с нови надежди утро, на което хората заедно се радват, а вълците единаци гледат с празен поглед.

Gorau chwarae cyd chwarae!

 

DSC01963

Да загребеш в Загреб

Гара. Предмет на много от вълненията на пътешественика. Или пък само на моите. Не знам. Досега съм открила две значения на гарата, които най-вероятно в тълковния речник не съществуват. ,,Ако автобусът минава няколко пъти покрай гарата в града, очевидно сте се изгубили.“ Обаче в Ница това правило си намери изключението – ,,трите обиколки на гарата са необходими, за да оцените максимално хубавия хотел, в който ви настанихме погрешка.“ S’amuser. Ето го и значение номер 3 на ,,гара“. Отправна точка за туристическата обиколка на Загреб. Тръгвате от Glavni kolodvor и все направо, направо. Само хубави неща ще видите.

На пръв поглед Загреб прилича на София, но в умален мащаб. Минават много трамваи, на вид толкова приятни, че едвам се удържах да не се кача на някой. Боядисани са в синьо, цветът на Загреб. Това била и причината екипите на ,,Динамо“ Загреб да са сини. Пак заради трамваите централният площад прилича на ,,Масена“ в Ница. Но както всеки град и Загреб си има своите уникални черти.

Но да се върнем на гарата. Точно срещу нея е статуята на крал Томислав, първият крал (рекс) на Хърватия през Средновековието. После следват прави улици с красивия жълт Павилион на изкуствата и Хърватската академия на изкуствата и науките. Наред с тях има и много зелени площи, част от така наречената ,,Зелена подкова“, която продължава чак до централния площад и е приятно място за почивка. Може да си полегнете, да ритате топка или да поседнете с приятели и бутилка вино на някоя пейка.

Бан Йосип Йелачи е втората фигура на кон след крал Томислав. Разположена в центъра на едноименния площад заедно с часовник, който много хубаво свети през нощта. Над невисоките сгради стърчат двете кули на катедралата в Загреб. Лек завой и градът се появява в още по-малък мащаб. От желязо. Възхищение от катедралата…Падане на нощта, няколко завоя по улички с привлекателни фенери и…площад ,,Долач“, който денем служи за пазар, а нощем е празен. Но осветяван от няколко сърца, които няма как да не предизвикат любов към Загреб.

Целият този привлекателен град в началото се състоял от две малки градчета – Градец и Каптол (второто не Ви ли звучи като паста за зъби?!). Името на днешния Загреб пък наистина идва от думата ,,загребвам“, която един вожд отправил към девойка с молба за вода. Сега европейската столица е център на много мероприятия, а постоянните й обитатели са около 800 000. Повечето са млади хора, които…обичат да се возят в трамвая. 😉

Градините - място за почивка

Градините – място за почивка

Катедралата в Загреб е спираща дъха

Катедралата в Загреб е спираща дъха

Павилионът за изкуство

Павилионът за изкуство

DSC04665

Вечерният площад ,,Долач“

Периферният Загреб през нощта

Периферният Загреб през нощта