КУКЛЕНО-ТЕАТРАЛНИЯТ ФЕСТИВАЛ
„ДВАМА СА МАЛКО, ТРИМА СА МНОГО“
приключи вчера. Успях да му се насладя само в последните два дни – пети и шести септември, но поради добрата организация и факта, че уличните изпълнения се състояха поне по два пъти на ден няколко дни подред, успях да си направя хубава програма, която ще остави хубави спомени задълго.
Семеен театър „Микроподиум“ бе първият повод за усмивки. Разположена пред банката до Градската художествена галерия, миниатюрната сцена извади акордеонист, русалка и две рибки, които по очарователно грациозен начин се гмуркаха и изплуваха от пловдивската жега. Неповторимостта в представлението на унгареца Андраш Ленарат се криеше в това, че няколко зрителски ръце се превърнаха в сцена за изящната балерина на конци.
Веднага след това до Джумая джамия се събра горе-долу същата тълпа в очакване на италианския маг Фофичино. Два сандъка с пиратски черепи отпред очакваха магията. Няколко фокуса и след това започна производството на сапунени балони-мутанти, някои толкова големи, че дори децата влязоха в тях.
В 19:00 часа пък Държавният куклен театър в Пловдив съвсем помръкна, за да създаде подходяща атмосфера за „Аз, Сизиф“. Повече за спектакъла очаквайте в познатата ви рубрика weDNESday тази сряда.
Малко време за осмисляне на представлението, храна, колкото да не припаднеш и хайде бързо на площад „Стефан Стамболов“ пред Общината за огненото шоу на „Fireter“. Допълнено със светлините на фонтана, то се превърна в красиво нощно вълнение за стотици.
Шести септември освен под знака на Съединението мина и под знака на едни невероятни кукли. Ей тези, които са в заглавието. Куклите, които мигат, ходят, кихат и имаш чувството, че дори кукловодът да отсъства и ги заговориш, те ще ти отвърнат. Теодор Борисов пренесе точно до Художествената галерия огромната магия, която създава – толкова голяма, че от България е стигнала до Италия и отново се връща от време на време за някой фестивал като „Двама са малко, трима са много“.
Имаше още едно събитие, на което присъствах, но за него очаквайте скоро, пък и да не разваляме хубавия финал с „Чудни истории“ на българина с донжуански облик.
Вик, смях, стон... 