Архив за етикет: 2016

Български личностен кино триптих

Триптихът е композиция от три произведения с обща идея или сюжет и въпреки че филмите, за които ще говоря днес, се различават по всичко, като се започне от режисьор, мине се през актьорски състав и дори жанр, има нещо голямо, което ги обединява – показват съдбата на хората, които остават в България.

На педя от земята

„Стремежът към Запада е грозно предателство.“
-Колю Колев, с „ю“!

Година: 2016

Режисьор: Максим Генчев

С месеци слушах за новия филм на режисьора на „Дякон Левски“ и с нетърпение очаквах да видя лентата. С предишния си проект Максим Генчев вдигна високо летвата на очакванията за хората като мен, които от сърце бяха докоснати от филма за Левски, и нищо чудно, че сега не можа да я прескочи. Да, двата филма коренно се различават по жанр, по мотива на режисьора да ги осъществи, но това, което в „Дякон Левски“ създава усещането за операторско майсторство и художественост, които допълват легендарната история за подвига на Апостола, в „На педя от земята“ са единствените предимства на филма. Но недостатъците толкова ги превъзхожат, че на няколко пъти изпитах искрено желание да си тръгна от киносалона.

Нееднократно Максим Генчев е разказвал в интервюта как баща му е служил на границата, ежедневието е било тежко и жестоко в очите на едно дете. Дотук добре. Но после? Сюжетът нагазва в Студената война, ония непонятни за нас, младите, разграничения на комунисти и фашисти и усърдната охрана на българската граница, на която има само една чужда муха. По-нататък комедията се превръща във фарс, примесен с кървав трилър, наподобяващ малко криминалната нишка в американския „Дете 44“, и единственото, което може да направи зрителят, е да си мисли: „Абе сега, чак след като убие всичките, ли ще свърши филмът?“ Защото има още двайсетина живи персонажи, а отегчението е дошло с пълна сила.

Преди да отида в киното, гледах едно интервю с режисьора, свързано с филма, в което той направо си каза заради коя сцена филмът е бил кръстен така. Та и това не можа да ме изненада и разчувства. Идеята е ясна – да се покаже деформацията на хората в условия на война – както на тези, които служат на държавата, така и на тези, засегнати от служещите. Филмът завършва с напълно сходна със започващата сцена, което за мен е знак за липса на извървян от героите житейски път и постигнато духовно израстване, което заедно с недостатъка на художествена стойност дава резултат лош филм.

Все пак се сещам за една изключително силна сцена – разрушаването на три още неизсъхнали скулптури на съветски политически водачи. Творецът, ако може така да се нарече човек, който прави „изкуство“ само защото му е заповядано, при обратната заповед взима чук и размазва бюстовете. Доста красноречива сцена за настоящата ситуация, засягаща стойностното изкуство в България, не мислите ли?

Каръци

„Животът е огърлица от случайности, чиято нишка е любовта.“
Николайчо от kislOrOd

Година: 2016

Режисьор: Ивайло Христов

Причината за създаването на този филм не е само една личност, а класовете на Ивайло Христов от НАТФИЗ, с които той просто е искал да направят нещо заедно, да създадат произведение на изкуството, което да остане дори след като студентите завършат и минат десет, двайсет, че и повече години. Това казва самият той в едно интервю и за мое огромно щастие не разкрива дори далечни подробности около филма. Ето така се запалва зрителски интерес!

И то напълно заслужено, защото „Каръци“ не прилича на нищо, което сте гледали досега! Известно е, че филмът е черно-бял и най-логично е да се направи асоциация с „Артистът“, който през 2012 обра доста Оскар-и. Но за щастие „Каръци“ не е ням филм, а точно напротив. Ивайло Христов в ролята и на сценарист е написал шедьовър – реплики, които няма как да паснат по-добре на ученическите персонажи и да накарат зрителя да се замисли, че казаното самият той също го е изричал. Като например: „Всички баби – нормални, само моята – луда.“ В други моменти пък диалогът предизвиква саркастичен смях: „-Представяш ли си да живееш тук?“ „-Не, не си представям.“ Това казват двама от членовете на легендарната за филма група kislOrOd след концерта си в Бобовдол. Хайде, кажете ми, как, ако си от провинцията, да не се сетиш за родния си град?

Друга съществена разлика с „Артистът“ (сякаш двата филма изобщо могат да бъдат сравнявани, нашият си е в пъти по-хубав) е експериментирането с черно-бялото. Във френската лента то е за имитация на оригиналните неми филми, а в „Каръци“ черно-бялото е наситено с толкова много значения и усещания, че мога цял ден да говоря за тях. Но да започна все пак…

По начало черно-бялото е предпоставка за мимолетност. Виждаме как Елена слиза от влака, но той изглежда много по-различен от влаковете, с които се возим в действителност. Кадърът наподобява спомен – помним усещането, с което е зареден, но не и детайли. Защото абсурдно би било да се каже – масичката беше сива, а прозорецът -не чак толкова. За разлика от „Ръжда и кости“, където операторското майсторство проличава най-вече в детайлите и един кадър, заснет на много ярка слънчева светлина. Но и двете ленти са изключителни. Другият интересен елемент от експериментирането с черно-бяло заснемане е изненадата. Хората, които обичат черно-бяла фотография ще ме разберат най-добре. Как би изглеждал един асфалтов паркинг нощем, ако е в черни и бели тонове? Ами като шедьовър! A в „Каръци“ има много подобни интересни моменти откъм кинематографията. И не на последно място, важно е да се подчертае, че цветовете са черно и бяло с по-голям акцент, разбира се, върху черното, защото то е един от съществените каръшки щрихи, придаващи уникалния вид на лентата.

„Каръци“ е филм за „свестните (които) у нас считат за луди“ и именно затова те упорито твърдят, че не са свестни и влагат всичките си усилия, за да докажат това. Много ще се смеете, ще се усмихвате, ще се възхитите и вероятно ще видите някое познато лице. (Ицака Мадафака!) България все пак не е толкова голяма, а каръците трябва да се познават. Отидете да гледате „Каръци“, а пък после да Ви чуя мнението за съвременното българско кино!

Легендата

„Нешка няма грешка!“
-цяла България

Година: 2016

Режисьор: Владимир Щерянов

Завършвам личностния кино триптих с документален филм, посветен на една истинска жива легенда – Нешка Робева. Режисьор на филма е неин приятел – Владимир Щерянов, който е събрал материали от нейната кариера и ги е превърнал във филм по случай предстоящия в края на мая 70-ти рожден ден на треньорката на „златните момичета“ и основателка на една от най-обичаните танцови трупи в България. Този филм за разлика от горните два няма трейлър, има само едно радио интервю с режисьора. Кадрите в лентата не са с кой знае какво качество, но и нищо чудно – някои от тях са от преди повече от 30-40 години.

Представят се няколко гледни точки – на главния „виновник“ за филма, Нешка, на тренираните от нея „златни момичета“ и танцова трупа и на широката българска общественост от известни и неизвестни люде. В сравнение с горните два филма този е най-кратък, само 75 минути, но си личи, че е направен с много любов и уважение и въпреки че показва Нешка в множество различни образи – треньор, хореограф, баба и обикновена жена, която обича да копае в градината, Легендата не бива развенчана. А напротив – приисква ти се да кажеш едно „Браво!“, да изръкопляскаш и да се поклониш признателно на тази знаменита българка.

Отидох да гледам този филм, тъй като имам две много добри приятелки, народни танцьорки, които изпитват дълбоко уважение към Нешка. И като лаик в областта реших да видя, да науча нещо за нея. И не съжалявам. Препоръчвам най-вече на по-младото поколение да отскочи до киното и да види какви хора живеят в тази държава – които въпреки многобройните предложения са отказали да я напуснат.

Наистина Нешка няма грешка! Да е жива и здрава!


Мястото

LUCKY Дом на киното в Пловдив на ул. „Гладстон“ 1, точно в края на градската градина след Главната. Много хубаво кино с цени на билетите 5 или 6 лв., в зависимост дали е делник или празник, и прекалено усамотено. Когато прожектираха „На педя от земята“ и „Легендата“ бях сама в салон със 73 места, а за „Каръци“ бяхме 6 души в салон със 199 места. Да не ни е тясно! Ако се интересувате от съвременно българско кино, това е мястото за Вас! Ще се радвам, ако следващия път като отида, не съм сам-сама в салона.

 

3 филма, които да гледате през март 2016

Birdman or (The Unexpected Virtue of Ignorance)/Бърдмен, или Неочакваната добродетел на невежеството

Режисьор: Алехандро Гонзалес Иняриту

Година: 2014

Страна: САЩ

Снимка: IMDb

Снимка: IMDb

Преди „Завръщането“, което тази година донесе втори Оскар за режисура на мексиканеца, Алехандро Иняриту се прочу с „Бърдмен“. Противно на очакванията след трейлъра този филм не е екшън и малко са свръхестествените елементи в него. Действието се развива в частен театър на Бродуей, чийто екип трескаво се подготвя за предстояща премиера. Нищо чудно да се почувствате като един от актьорите, които постоянно се устремяват нанякъде по непрестанно изкачващите се и слизащи коридори на сградата. След края може би ще се почувствате объркани, но някъде там, дълбоко в душата ще стои убеждението, че историята на главния герой Ви е твърде позната.

A Little Chaos/Малки бъркотии

Режисьор: Алън Рикман

Година: 2014

Страна: Англия

Снимка: IMDb

Снимка: IMDb

 

Алън Рикман, който ни напусна през януари тази година, е нетърпеливият Луи XIV, който желае на всяка цена градините във Версай да бъдат неповторими. С изпълнението на тази задача се заемат кралският ландшафтен архитект, изигран от Матиас Шонартс, и новоизбраната му помощница, в ролята – Кейт Уинслет. Макар че филмът многократно е критикуван за неправдоподобната си интерпретация на историческата епоха, той си остава едно незабравимо преживяване, изпъстрено с размисли за живота, пречупени през призмата на градинарството.

De rouille et d’os/Rust and Bone/Ръжда и кости

Режисьор: Жак Одиар

Година: 2012

Страна: Франция, Белгия

Снимка: IMDb

Снимка: IMDb

Матиас Шонартс тук е коренно различен от ролята си в „Малки бъркотии“ и влиза в образа на баща под всякаква критика, който случайно среща героинята на Марион Котияр. Прибавяме красотата на Лазурния бряг и екзотичните косатки, също първичността на действието, толкова естествено, както факта, че хищните китове плуват във водата, изумително красивия резултат от работата на оператора…и получаваме разтърсваща многопластова драма с великолепна завършваща реплика. Шедьовър!

2016 като книжно предизвикателство

Ново! Още снимки тук.

Десети януари е. Който не е започнал новото си начало на първи, сега може да се възползва от втори шанс. Намерих този списък с книги, които да прочета през 2016. Авторът му е от сайта POPSUGAR. Долу ще видите списъка, преведен на български, а аз ще го обновявам с прочетените ми книги, които отговарят на изискванията. Както винаги, можете да ми пишете на pipi989@abv.bg с препоръки за книги или да ми кажете Вие какво възнамерявате да прочетете. Досега никой читател не ми е писал на този адрес, така че може да сте първият! Напомням, че хора не ям. Бъдете смели и нападайте и коментарите долу. За Вас са, хора!

book challenge


  1. Книга, написана въз основа на приказка
  2. Книга, спечелила национална награда
  3. Най-продавана книга от литературата за юноши
  4. Книга, която не сте чели от гимназията
  5. Книга, чието действие се развива в родния Ви град
  6. Книга, преведена на английски език (в нашия случай може да е преведена на български език)
  7. Романтична история, която се развива в бъдещето
  8. Книга, чието действие се развива в Европа – „Влюбените в книгите никога не спят сами“
  9. Книга с по-малко от 150 страници
  10. Най-продавана книга според „Ню Йорк Таймс“
  11. Книга, която през 2016 ще е и филм
  12. Книга, която някой, току-що срещнат, Ви е препоръчал
  13. Книга за самоусъвършенстване
  14. Книга, която можете да прочетете за един ден
  15. Книга, написана от знаменитост
  16. Политически мемоари
  17. Книга, която е с поне 100 години по-стара от теб
  18. Книга, която е поне 600 страници
  19. Книга от Книжния клуб на Опра
  20. Научнофантастична книга
  21. Книга, препоръчана от член на семейството
  22. Графичен роман
  23. Книга, публикувана през 2016
  24. Книга, чийто главен герой има същата професия като Вашата
  25. Книга, чието действие се развива през лятото
  26. Книга и нейната предходна
  27. Мистерия с убийство
  28. Книга, написана от комик
  29. Антиутопичен роман
  30. Книга със синя корица
  31. Книга с поезия
  32. Първата книга, която видите в книжарницата
  33. Класика от двайсети век
  34. Книга от библиотеката
  35. Автобиография
  36. Книга за пътешествие
  37. Книга за непозната Вам култура
  38. Сатирична книга
  39. Книга, чието действие се развива на остров
  40. Книга, която гарантирано ще Ви донесе щастие

Бележки:

„Влюбените в книгите никога не спят сами“ би попаднала и в 40, но това не беше ясно заради края. Слагам я под 8, защото действието се развива във Франция и Ирландия – Париж и Мълрани, също така малко Дъблин.

book challenge
Тази публикация е тясно свързана с 2014 в книги: I, 2015 в книги: част 1 и Къде са ви книгите?!.